— Тя лежеше там на пода. И тогава ми хрумна, че ако й дам от кръвта си, тя ще стане вампир и всичко ще бъде наред. — Джеймс вече не крещеше. Той дори не говореше на Фил, а беше зареял поглед към тъмния паркинг. — Порязах се и оставих кръвта си да тече в устата й. Тя преглътна част от нея, преди родителите ми да дойдат и да ме спрат. Но не беше достатъчно.
Последва още по-дълга пауза. И после Джеймс си спомни защо разказва всичко това. Той погледна към Филип.
— Тя умря тази нощ… но не напълно. В нея се бореха два различни вида кръв.
И така, на сутринта тя отново ходеше из къщата, но това вече не беше госпожица Ема. От устата й течаха лиги, кожата й беше сива, а очите й бяха безжизнени като на труп. И когато започна да… гние… татко я отведе в Инвърнес и я погреба. Но първо я уби. — От гърлото на Джеймс се надигна жлъчка и той добави почти шепнешком: — Или поне се надявам, че го е направил.
Фил бавно се извърна и го погледна. За първи път тази вечер на лицето му имаше нещо друго, освен ужас и страх. Нещо като съжаление, помисли си Джеймс.
Джеймс въздъхна дълбоко. След тринайсет години мълчание той най-накрая бе разказал тази история — и то не на някой друг, а на Филип Норт. Но моментът не беше подходящ да разсъждава за абсурдността на ситуацията. Трябваше да постигне своето.
— Затова послушай съвета ми. Ако не убедиш Попи да се види с мен, в никакъв случай не позволявай да й правят аутопсия след смъртта й. Уверявам те, че няма да ти е приятно да я видиш как се разхожда без вътрешните си органи. И освен това си приготви дървен кол за момента, когато ще бъде вече непоносимо да я виждаш около себе си.
Съжалението изчезна от очите на Фил. Той бе стиснал челюст, но устните му потрепваха.
— Ние няма да позволим тя да се превърне… в някакво полумъртво чудовище — каза той. — Нито пък във вампир. Съжалявам за онова, което се е случило с твоята госпожица Ема, но това не променя нищо.
— Попи трябва да бъде тази, която ще реши…
Но търпението на Фил се беше изчерпило и той само поклати глава.
— Просто стой надалече от сестра ми. Това е всичко, което искам. Ако ме послушаш, ще те оставя на мира. А ако не го направиш…
— Тогава какво?
— Ще разкажа на всички в Ел Камино какъв си. Ще се обадя в полицията и на кмета и ще застана по средата на улицата и ще крещя за това с цяло гърло.
Джеймс почувства ръцете му да изстиват. Фил не разбираше, че току-що бе принудил Джеймс да го убие. Ако смъртен се натъкнеше на тайните на Нощния свят, той трябваше да умре, а ако умишлено заплашваше да ги разкрие, той трябваше да умре незабавно. И по този въпрос не можеше да има две мнения, нито място за милост.
Изведнъж Джеймс се почувства толкова уморен, че вече не можеше да разсъждава ясно.
— Върви си, Фил — каза той отпаднало. — Веднага. И ако наистина искаш да защитиш Попи, не казвай никому нищо. Защото те ще проучат нещата и ще разберат, че и Попи знае тази тайна. И след това ще убият и нея… след като я подложат на разпит. И това няма да бъде никак забавно.
— Кои са тези „те“? Твоите родители?
— Нощните хора. Ние сме навсякъде, Фил. Всеки, когото познаваш, може да бъде един от тях — включително кметът. Затова си дръж устата затворена.
Филип го погледна с присвити очи и после тръгна към паркинга пред магазина.
Джеймс не помнеше някога да се е чувствал толкова опустошен. Всичко, което правеше, се обръщаше против него. Сега Попи беше изложена на още повече опасности, отколкото преди.
А Филип Норт го смяташе за чудовищен и зъл. Но онова, което не знаеше, беше, че самият Джеймс беше напълно съгласен с него.
На път за вкъщи Филип си спомни за пазарската торба, която беше изпуснал при супермаркета. В нея имаше боровинков сок и сладолед с аромат на диви вишни, които Попи си беше пожелала. През последните два дни тя не беше яла почти нищо и в редките случаи, когато почувстваше глад, обикновено й се ядеше нещо странно.
Не — нещо червено. Фил си даде сметка за това, докато за втори път стоеше на касата в „Севън-Илевън“. Той почувства някакво прималяване в стомаха. Единствените неща, които сестра му искаше напоследък, бяха червени и полутечни.
Дали Попи бе осъзнала това сама?
Фил се вгледа в нея, когато влезе в стаята й, за да й даде сладоледа. Сега Попи прекарваше повечето време в леглото.