— Но какво значение има? — каза тя с отпаднал, но ужасяващо жизнерадостен глас. — Аз, тъй или иначе, няма да умра. Докторите не знаят нищо.
„Значи това е начинът, по който тя се справя с всичко това — помисли си Фил. — Пълно отрицание на истината.“
Сега обаче той имаше цялата информация, която му беше нужна. Имаше ясна картина за ситуацията. И знаеше какво трябва да направи.
— Ще те оставя да си починеш — каза Фил на сестра си и я помилва по ръката. Тя беше хладна и крехка, пълна с малки кости като крило на птица. — До скоро.
Той излезе от къщата, без да се обади на никого. Качи се на колата си и скоро летеше с висока скорост. Трябваха му само десет минути, за да стигне до дома на Джеймс. Никога преди не беше идвал тук.
— Какво правиш тук? — попита го хладно Джеймс, когато отвори вратата.
— Може ли да вляза? Имам да ти кажа нещо.
Джеймс отстъпи крачка назад с ледено изражение, за да му направи път да мине.
Апартаментът беше просторен и гол. Имаше един-единствен стол до отрупана с вещи и книги маса, бюро, върху което цареше същия безпорядък, и една некрасива правоъгълна кушетка. По ъглите имаше кашони, пълни с CD-та и книги. Една врата водеше към спартански обзаведена стая.
— Какво искаш?
— Първо, трябва да ти обясня нещо. Знам, че не си виновен за това, че си такъв, — какъвто си, но и аз не мога да се отнасям по друг начин към теб. Ти не можеш да се промениш, нито пък аз. Искам да изясним това още в самото начало.
Джеймс скръсти ръце пред гърдите си, предпазлив и предизвикателен.
— Искаш ли да си спестиш лекцията?
— Просто ми се ще всичко между нас да е ясно.
— Какво искаш, Фил?
Фил преглътна. Успя да заговори едва на втория или третия опит, след като се пребори с гордостта си:
— Искам да помогнеш на сестра ми.
9
Попи се мяташе в леглото си.
Чувстваше се дълбоко нещастна. Това беше горещо, тревожно нещастие, което сякаш пълзеше под кожата й. Идващо като че ли от тялото й, а не от ума й. Ако не беше толкова отпаднала, може би щеше да стане и да се раздвижи, за да потисне това мъчително чувство. Но мускулите й бяха като спагети и нямаше никакъв шанс за подобен подвиг.
Умът й беше като в мъгла. Вече не се опитваше да мисли. Чувстваше се най-щастлива, когато спеше.
Но тази нощ не можеше да спи. Все още усещаше вкуса на диви вишни в ъгълчетата на устата си и вероятно щеше да се опита да го отмие, ако самата мисъл за чаша вода не извикваше у нея пристъп на гадене.
„Водата не е хубаво нещо. Не от това имам нужда.“
Попи се обърна и притисна лице във възглавницата. Не знаеше точно какво иска, но съзнаваше, че няма да го получи.
От коридора се чу тих звук. Стъпки. Най-малко на двама души. Не звучаха като стъпките на майка й и Клиф и освен това те вече си бяха легнали.
Долови съвсем леко почукване, сетне вратата изскърца и на пода се появи ивица светлина. След това се чу шепотът на Фил:
— Попи, спиш ли? Може ли да вляза?
За нейно голямо неудоволствие той влезе, без да дочака отговор. Освен това не беше сам.
И придружителят му не беше друг, а самият той. Онзи, който я беше наранил повече от всички други. Предателят. Джеймс!
Гневът даде сили на Попи да се изправи в леглото.
— Махай се! Или ще ти направя нещо! — Това беше първичен предупредителен сигнал. Приличаше почти на примитивна животинска реакция.
— Попи, моля те, позволи ми да поговоря с теб — каза Джеймс.
И след това се случи нещо смайващо. Дори Попи, в своето замаяно състояние, си даде сметка, че става нещо изключително странно, защото в следващия момент Фил каза:
— Попи, моля те, направи го. Просто го изслушай.
„Фил е минал на страната на Джеймс?“
Попи беше твърде объркана, за да протестира, когато Джеймс се приближи и коленичи до леглото й.
— Попи, знам, че си разстроена. И вината е моя. Допуснах грешка. Не исках Фил да знае какво се случва и му казах, че само се преструвам, че ме е грижа за теб. Но това не е така.
Попи се намръщи.
— Ако надникнеш в душата ми, ще разбереш, че това не е истина. Ти се превръщаш в телепат и мисля, че вече можеш да четеш мислите ми.
Зад него Фил се размърда неспокойно при споменаването на думата „телепат“.
— Аз сам мога да потвърдя, че това не е вярно — каза той, при което и Попи, и Джеймс го погледнаха изненадани. — От разговора ми с теб разбрах едно нещо — добави Фил, говорейки на Джеймс, без да го поглежда. — Ти може и да си някакво чудовище, но наистина държиш на Попи. И не искаш да я нараниш.