— Добре… радвам се, че с Джеймс сте се сдобрили. Но все пак не знам дали…
Отне й време да я убеди. Да я накара да повярва, че е много по-добре, че й остават да живее още много седмици и месеци и че няма никаква причина да си стоят вкъщи точно този петък вечер.
Най-накрая майка й я целуна и се съгласи. И след това не остана нищо друго, освен да се сбогува с Клиф. Попи го прегърна и най-накрая му прости, че не е неин баща.
„Ти направи най-доброто, което можеше — помисли си тя, откъсвайки се от прошумоляващия му черен костюм, и след това се загледа в квадратната му момчешка челюст. — И ти си този, който ще се погрижи за мама… след това. Затова и ти прощавам. Ти си добър човек, наистина.“
Сетне Клиф и майка й тръгнаха към вратата и тя разбра, че е дошъл моментът, последният момент, в който можеше да си вземе сбогом с тях. Попи извика след тях, те се обърнаха и й се усмихнаха.
След като вече бяха тръгнали, Джеймс и Фил влязоха в стаята й. Попи погледна Джеймс. Сивите му очи бяха непроницаеми и не издаваха по никакъв начин чувствата му.
— Време ли е? — попита тя и гласът й потрепери леко.
— Време е.
10
Всичко трябва да бъде правилно — каза Попи. — Просто случаят го изисква. Фил, донеси някакви свещи.
Фил изглеждаше пепеляво блед и измъчен.
— Свещи?
— Да, колкото можеш да намериш. А също и възглавници. Трябват ми много възглавници. — Попи коленичи до стереоуредбата и заби поглед в купчината с дискове. Фил се загледа в нея за миг и сетне излезе. — „Стръкчърс ъф Сашгънс“… не. Това е твърде монотонно — каза тя и продължи да рови в купчината, — „Дийп Форест“… не. Това пък е прекалено натрапчиво. Трябва ми нещо по-релаксиращо.
— Какво ще кажеш за това? — Джеймс посегна към един диск и Попи погледна надписа му.
Музика, в която да изчезнеш.
Разбира се. Съвършеният избор. Тя взе диска и срещна погледа му. Джеймс обикновено наричаше любимия й стил ембиънт „блудкава каша“.
— Значи ти разбираш — каза тя тихо.
— Да. Но ти не умираш, Попи. И не е нужно да разиграваш сцена, в която се прощаваш с живота.
— Но аз все пак си отивам. Променям се. — Попи не можеше да обясни точно какво чувства, но нещо й подсказваше, че постъпва правилно. Тя се разделяше завинаги с предишния си живот. Случаят беше посвоему важен, предстоеше й едно ново начало.
И макар никой от тях да не го споменаваше, те и двамата знаеха, че може никога да не се събуди. Джеймс беше пределно откровен по този въпрос — някои хора просто не оцеляваха при трансформацията.
Фил се върна със свещи: коледни свещи, свещи за спешни случаи, ароматизирани свещи. Попи му показа къде да ги сложи в стаята и го помоли да ги запали. Сетне отиде в банята, за да облече най-хубавата си нощница. Тя беше мека и осеяна с малки горски ягоди.
„Само си помисли — каза си Попи на излизане от банята. — Това е последният път, когато вървиш по този коридор. Последният път, когато отваряш вратата на стаята си.“
Обстановката вътре беше вече прекрасна. Меката светлина на свещите придаваше на стаята атмосферата на тайнствено светилище. Музиката беше неземна и сладостна и Попи имаше чувството, че може да потъне в нея завинаги, така като потъваше в сънищата си.
Тя отвори шкафа и с помощта на една закачалка избута от най-горния рафт един светлокафяв плюшен лъв и раздърпаното магаре Йори. Отнесе ги в леглото си и ги сложи до струпаните възглавници. Може би беше глупаво, може би беше детинско, но и се искаше тези неща да бъдат до нея.
Попи седна на леглото и погледна Джеймс и Филип.
Те и двамата я наблюдаваха внимателно. Фил очевидно беше разстроен и докосваше устните си, за да ги накара да спрат да треперят. Джеймс също беше развълнуван, въпреки че това можеше да забележи само човек, който го познаваше толкова добре, колкото Попи.
— Всичко е наред — каза им тя. — Не виждате ли? И затова няма причина и вие да не се чувствате добре.
Странно, но това беше самата истина. Чувстваше се спокойна, мислите й бяха ясни и изведнъж всичко беше станало съвсем просто. Виждаше пътя пред себе си и оставаше само да го следва, стъпка по стъпка.
Фил се приближи към нея и й стисна ръката.
— Какво… какво следва сега? — попита той хрипливо.
— Първо ще обменим кръвта си — отвърна Джеймс, говорейки на Попи. Гледайки единствено нея. — Не е необходимо да е много. Ти си вече на прага на промяната. След това двата вида кръв ще влязат в сблъсък — нещо като последна битка, ако разбираш какво имам предвид. — Той се усмихна уморено и измъчено и Попи кимна.