Така беше по-добре. Но ако Джеймс беше прав, това беше поредното нещо, което Попи правеше за последен път. Тя и Джеймс никога повече нямаше да обменят кръвта си.
Не мога да приема това, мислеше си Попи, но не беше в състояние да се съсредоточи над нищо за дълго. Този път, вместо да проясни ума й, дивата опияняваща вампирска кръв я караше да се чувства объркана. Отпусната и сънлива.
Джеймс?
Всичко е наред. Това е началото на промяната.
Отпусната… сънлива… усещане за топлина. Върху нея се плискаха солени океански вълни. Почти си представяше чуждата кръв, която струеше във вените й, побеждавайки всичко по пътя си. Това беше древна кръв, от времената, когато все още не е имало история. Тя я превръщаше в нещо стародавно, нещо, което бе съществувало от зората на света. Нещо примитивно и първично.
Всяка молекула в тялото й се променяше.
Попи, чуваш ли ме? Джеймс я разтърси леко за раменете. Попи беше толкова погълната от усещанията си, че дори не беше разбрала, че е престанала да пие. Джеймс я държеше в прегръдките си.
Попи.
Тя отвори с усилие очите си.
— Добре съм. Просто… заспивам.
Ръцете му я притиснаха и той я положи нежно върху възглавниците.
— Сега можеш да почиваш. Ще повикам Фил.
Но преди да излезе, Джеймс я целуна по челото.
„Моята първа целувка — помисли си Попи, затваряйки отново очи. — И в този момент аз съм в кома. Страхотно.“
Малко по-късно усети леглото й да поддава под нечия тежест и когато вдигна глава, видя Фил. Той изглеждаше нервен и седеше като на тръни, взирайки се изпитателно в нея.
— Е, какво става? — попита Фил.
— Вампирската кръв взима превес — отговори му Джеймс.
— Ужасно ми се спи — обади се Попи.
Нямаше болка. Просто й се искаше да се плъзне към нищото и да изчезне. Чувстваше някаква топлина и вцепенение, сякаш тялото й беше обгърнато от мека плътна аура.
— Фил? Забравих да ти кажа… благодаря. За това, че ми помогна. И за всичко. Ти си добър брат, Фил.
— Не е нужно да казваш това сега — отвърна той сковано. — Ще можеш да ми го кажеш по-късно. Аз все още ще бъда тук, знаеш го.
„Но аз може да не съм тук — мислеше си Попи. — Всичко това е лотария. И аз никога нямаше да участвам в нея, ако алтернативата не беше просто да се предам, без дори да се опитам да се боря. А аз се борих, нали? Поне опитах.“
— Да, ти се бори — каза Фил с треперещ глас. Попи не беше осъзнала, че говори на глас. — Ти винаги си била боец — рече брат й. — Научих толкова много от теб.
Което беше странно, защото и тя бе научила много от него, макар и през последните двайсет и четири часа. Искаше да му го каже, но имаше толкова много неща за казване, а тя се чувстваше ужасно уморена. Чувстваше езика си надебелял, а тялото й беше отслабнало и отмаляло.
— Просто… подръж ръката ми — каза Попи и чу, че гласът й е почти като шепот. Филип хвана едната й ръка, а Джеймс другата.
Беше й хубаво. Сега всичко бе наред. Йори и плюшеният й лъв бяха до нея на възглавниците, а Фил и Джеймс я държаха за ръцете, бдейки над нея.
Една от свещите беше ароматизирана с ванилия и пълнеше стаята с топло домашно ухание. Миризма, която й напомняше за детството й. За ванилови вафли и следобеден сън. За детската градина, за госпожица Спърджън, която се грижеше за децата, и за косите лъчи на слънцето, които падаха върху пода, докато Джеймс спеше на съседното легло.
Толкова спокойно, толкова сладостно…
— О, Попи — прошепна Фил.
— Справяш се добре, момиче — каза Джеймс. — Всичко е наред.
Попи имаше нужда да чуе точно това. Тя се отдаде отново на музиката и имаше чувството, че потъва в някакъв сън, свободен от страхове. Струваше и се, че е дъждовна капка, която се връща в океана, който я беше породил.
В последния момент си помисли: „Не съм готова!“ Но вече знаеше отговора на това. Никой никога не е готов.
Но колко глупаво беше постъпила — беше забравила най-важното. Така и не каза на Джеймс, че го обича. Дори когато той й каза, че я обича.
Опита се да си поеме дъх, да събере сила, за да го изрече. Но беше твърде късно. Външният свят беше изчезнал и тя вече не чувстваше тялото си. Носеше се в мрака на вълните на музиката, във властната прегръдка на безпаметния сън.
— Спи — каза Джеймс, привеждайки се над Попи. — Не се събуждай, преди да те извикам. Просто спи.