Всеки мускул в тялото на Фил беше вцепенен. Попи изглеждаше толкова спокойна — бледа, медночервените й къдрици бяха разпилени върху възглавницата, черните й ресници падаха над лицето й и устните й бяха леко отворени, сякаш дишаше тихо. Приличаше на порцеланова кукла. Но колкото по-безметежен ставаше изразът й, толкова повече го изпълваше ужас.
„Мога да се справя с това — повтаряше си той. — Длъжен съм да го направя.“
От устните на Попи дойдоха две тихи издихания и изведнъж тя се раздвижи. Гърдите й се надигнаха — веднъж, втори път. Пръстите й стиснаха ръката на Фил и очите й се отвориха — но тя като че ли не виждаше нищо. Просто изглеждаше удивена.
— Попи! — Фил я сграбчи, впивайки пръсти във фланелената й нощница. Тя беше толкова малка, толкова крехка. — Попи!
Конвулсивните дихания спряха. За момент Попи като че ли увисна във въздуха, очите й се затвориха и тя се отпусна назад на възглавниците. Ръката й лежеше отпусната в тази на Фил.
Брат й напълно изгуби разсъдъка си.
— Попи! — извика той, чувайки опасните истерични нотки в собствения си глас. — Попи, хайде, събуди се! — Гласът му ставаше все по-висок, превръщайки се във вик. Ръцете му трепереха силно, докато разтърсваха раменете на Попи.
Сетне едни други ръце отдръпнаха неговите.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Джеймс тихо.
— Попи? Попи? — повтаряше Фил, взирайки се в нея. Гърдите й вече не се надигаха. Лицето й имаше израз на невинен покой, какъвто притежаваха само бебетата. И то… се променяше. Ставаше все по-бяло и някак прозрачно. Тайнствено и призрачно. И макар Филип никога да не беше виждал труп, той знаеше инстинктивно, че това е бледостта на смъртта.
Онова, което съставляваше Попи, си беше отишло. Тялото й беше станало някак плоско и безцветно, лишено от енергията, която доскоро му даваше живот. Ръката й, която Фил все още усещаше в своята, не приличаше на ръката на спящ човек. Кожата й беше изгубила блясъка си, сякаш някой я беше замъглил с дъха си.
Фил отметна главата си назад и издаде странен нечовешки звук. Това беше вой.
— Ти я уби! — Той скочи от леглото и се хвърли към Джеймс. — Каза, че просто ще заспи, но я уби! Тя е мъртва!
Джеймс не отстъпи при тази атака. Вместо това сграбчи Фил и го повлече към коридора.
— Слухът е последното сетиво, което си отива — изръмжа той в ухото на Филип. — Тя може да те чуе!
Фил се освободи от ръцете му и се втурна към всекидневната. Нямаше представа какво прави, но знаеше, че трябва да разруши нещо. Попи беше мъртва. Нея вече я нямаше. Хвана кушетката и я преобърна. Изрита масичката за кафе. Грабна една лампа, изтръгна кабела от контакта и я запокити към камината.
— Престани! — извика Джеймс сред грохота. Фил го видя и се устреми към него. Чистата сила на инерцията му отблъсна Джеймс назад, докато гърбът му срещна стената. Двамата се строполиха на пода един върху друг.
— Ти… я уби! — каза Фил, задъхан, протягайки ръце към гърлото на Джеймс.
Сребро. Очите на Джеймс проблясваха като разтопен метал. Той сграбчи китките на Фил в болезнена хватка и просъска:
— Престани, Филип!
Нещо в тона му накара Фил да замре. Почти ридаейки, той с усилие си пое въздух.
— Ако трябва, ще те убия, за да предпазя Попи от опасност — рече Джеймс със същия жесток и заплашителен глас. — А тя ще бъде в безопасност, ако се овладееш и правиш точно това, което ти кажа. Нищо повече и нищо по-малко. Разбра ли ме? — Той разтърси Фил силно, при което главата му едва не се удари в стената.
Странно, но точно тези думи върнаха разсъдъка на Фил. Джеймс току-що му беше показал, че е загрижен за Попи и е готов да я брани с цената на всичко. И неочаквано за самия него, Фил му вярваше.
Яростта и безумието се уталожиха в ума му и той си пое дълбоко въздух.
— Добре. Разбирам — каза той дрезгаво. Фил беше свикнал да носи отговорност — както за себе си, така и за другите. Не му харесваше Джеймс да му дава заповеди, но в този случай нямаше какво да направи. — Но… тя е мъртва, нали?
— Зависи какво разбираш под мъртва — каза Джеймс и пусна Фил, оставяйки го да седне на пода. Сетне огледа всекидневната с мрачен поглед. — Нищо не се е объркало, Фил. Всичко стана точно така, както трябваше… с изключение на това. Смятах да изчакам родителите ти да се върнат и да я намерят мъртва, но сега ще трябва да измислим нещо друго. Няма как да обясним целия този безпорядък, освен като кажем истината.