— И каква е тя?
— Че ти си влязъл в стаята, намерил си я мъртва и си изпаднал в изстъпление. А на мен не ми е оставало нищо друго, освен да се обадя на родителите ти. Знаеш в кой ресторант са, нали?
— Във „Валентино“. Майка ми каза, че са имали късмет да си намерят места.
— Добре. Така и ще направим. Но първо трябва да разчистим стаята. Махни свещите и всичко останало. Всичко трябва да изглежда така, все едно току-що е заспала.
Фил погледна плъзгащата се стъклена врата. Тъкмо беше започнало да се стъмва. Но през последните няколко дни Попи спеше много.
— Ще кажем, че Попи се е почувствала уморена и ни е предложила да отидем да погледаме телевизия — каза Фил бавно, опитвайки се да се пребори с мъката си и да разсъждава правилно. — А малко по-късно аз съм отишъл при нея, за да я видя как е.
— Правилно — отвърна Джеймс с лека усмивка, която не достигна до очите му.
Не беше нужно много време, за да разчистят стаята. Най-трудно за Фил беше, когато погледът му попаднеше на Попи, и всеки път, когато това станеше, сърцето му се свиваше. Тя изглеждаше толкова малка, толкова крехка. Като коледен ангел през юни.
Почувства се ужасно, когато взе плюшените й играчки, които лежаха до нея.
— Тя ще се събуди, нали? — каза той, без да поглежда към Джеймс.
— Бог ми е свидетел, че нищо не искам повече от това — отвърна Джеймс уморено. Думите му прозвучаха по-скоро като молитва, отколкото като пожелание. — Но ако не се събуди, не е нужно да идваш при мен с подострен кол, Фил. Аз сам ще се погрижа за това.
Фил беше потресен — и гневен.
— Не ставай глупав — каза той рязко. — Ако Попи държеше на нещо — ако тя държи на нещо — това е животът. Да се лишиш от живота си, би било като плесница по лицето й. Освен това дори нещата да се объркат, ти направи всичко, карото можеше. Глупаво е да се самообвиняваш.
Джеймс се вгледа в него и Фил разбра, че те и двамата бяха успели да се изненадат един друг. След това Джеймс кимна бавно.
— Благодаря ти.
Това беше важен момент — първият, в който и двамата мислеха по един начин. Филип почувства между тях да се заражда някаква странна връзка.
Той извърна глава и каза кратко:
— Време ли е да се обадим в ресторанта?
Джеймс погледна часовника си.
— След няколко минути.
— Ако се забавим твърде много, те ще си тръгнат, преди да им позвъним.
— Това няма значение. Важното е да не дойдат разни лекари, които да се опитват да я съживят или да я откарат в болницата. Което означава, че тя трябва да е вече студена, преди някой да пристигне тук.
На Фил му притъмня от ужас.
— Ти все пак си оставаш студенокръвна змия.
— Просто съм реалист — отговори Джеймс уморено, сякаш говореше на дете. Той докосна мраморно бялата ръка на Попи, която лежеше върху завивката. — Добре. Време е. Аз ще се обадя. А ти, ако искаш, отново можеш да изпаднеш в ярост.
Фил поклати глава. Не му бяха останали вече сили. Но сега му се плачеше. Чувстваше се като дете. Изгубено и наранено.
— Обади се на мама — каза той глухо. Сетне коленичи на пода до леглото на Попи и зачака. Музиката беше замлъкнала и чуваше телевизора от всекидневната. Беше изгубил всякаква представа за време, когато чу отпред да спира кола.
Фил се наведе напред, опирайки чело в леглото на Попи. Сълзите му бяха съвършено искрени. В този момент той беше сигурен, че я е изгубил завинаги.
— Стегни се — каза Джеймс зад гърба му. — Те вече са тук.
11
Следващите няколко часа бяха най-мъчителните в живота на Фил.
Най-тежко беше положението с майка му. От момента, в който тя влезе, Фил разбра, че не само не може да очаква утеха от нея, но той беше този, който трябваше да я успокои. И, разбира се, това не му беше по силите. Единственото, което можеше да направи, беше да я държи в прегръдките си.
Твърде е жестоко, мислеше си той мрачно. Би трябвало да има начин да й каже истината. Но тя никога нямаше да му повярва и ако все пак го стореше, тя също щеше да бъде в опасност…
Най-накрая от Бърза помощ дойдоха, но едва след пристигането на доктор Франклин.
— Аз му се обадих — каза Джеймс, докато майката на Фил плачеше на рамото на Клиф.
— Защо?
— За да опростим нещата. В нашия щат докторите могат да издават свидетелства за смърт, ако са преглеждали болния през последните двайсет дни и знаят причината за смъртта. Не бих искал да си имаме работа с никакви болници и съдебни медици.