— Не мога да повярвам, че вече я няма — сподели едно момче от футболния отбор на Фил.
— Никога няма да я забравя — рече една от приятелките й и се разплака.
Фил носеше тъмен костюм и стоеше до майка си и Клиф. Колкото и да беше странно, всичко наоколо му напомняше за сватбен обред. Госпожа Хилгард непрекъснато повтаряше „Много ви благодаря, че дойдохте“ и прегръщаше хората. Те на свой ред докосваха леко ковчега и плачеха.
И докато опечалените се редяха един след друг, се случи нещо необикновено. Фил беше погълнат от траурната атмосфера. Смъртта на Попи беше толкова реална, че вампирската история започна да му изглежда като някакъв сън. И малко по малко надеждата му, че нещо може да се промени, избледня.
В края на краищата всички бяха толкова уверени, че Попи е мъртва. Тя се беше разболяла от рак и сега беше мъртва. Вампирите бяха просто суеверие.
Джеймс не дойде на поклонението.
Попи сънуваше сън. Тя и Джеймс вървяха по океанския бряг. Беше топло, въздухът беше пропит с уханието на сол и краката й бяха влажни и полепнали с пясък. Беше в бански костюм, от онези, които си променят цвета, когато се намокрят. Надяваше се, че Джеймс ще забележи костюма, но той не каза нищо.
Сетне Попи осъзна, че той носи маска. Това беше странно, защото така лицето му щеше да получи много причудлив загар.
— Не трябва ли да я свалиш? — попита тя и си помисли, че той може би се нуждае от помощ.
— Нося я заради здравето си — отвърна Джеймс… но това не беше неговият глас.
Попи беше потресена. Тя протегна ръка и свали маската му.
И това наистина не беше Джеймс, а момче с пепеляворуса коса, по-светла дори от тази на Фил. Защо не беше забелязала това по-рано? Очите му бяха зелени… и сетне станаха сини.
— Кой си ти? — попита Попи, уплашена.
— Скоро ще разбереш. — Момчето се усмихна и очите му бяха вече виолетови. Вдигна ръката си и Попи видя, че държи в нея мак. Или поне приличаше на мак, но беше черен. После погали бузата й с цветето.
— Просто помни — каза то, усмихвайки се загадъчно. — Понякога се случват и лоши магии.
— Какво?
— Понякога се случват лоши магии — повтори момчето, след това се обърна и се отдалечи, без да оставя отпечатъци от стъпки в пясъка. Попи откри, че макът е в ръката й.
Тя беше сама и чуваше грохота на океана. На небето се събираха облаци. Искаше й се да се събуди, но не можеше. Беше сама и уплашена. Попи хвърли цветето, усещайки в нея да се надига тревога.
— Джеймс!
Фил седеше на леглото с разтуптяно сърце.
Господи, какво беше това? Нещо като вик… гласът на Попи?
„Аз халюцинирам“, помисли си той.
Което не беше изненадващо. Днес беше понеделник, денят на погребението. Погледна часовника — след около четири часа трябваше да бъде в църквата. Нищо чудно, че я сънуваше.
Но тя бе прозвучала толкова уплашено…
Скоро Фил прогони тази мисъл от главата си. Успя да се убеди, че Попи е мъртва, а мъртвите не крещяха.
На погребението обаче го очакваше изненада. Баща му беше там. Носеше нещо, което приличаше на костюм, само дето сакото му не подхождаше на панталоните, а вратовръзката му беше накриво.
— Дойдох веднага, щом чух…
— Е, къде беше? — попита госпожа Хилгард. Около очите й имаше малки напрегнати бръчици, както се случваше винаги, когато разговаряше с бащата на Фил.
— В планините Блу Ридж. Следващия път, кълна се, ще оставя адреса си. Ще проверявам всичките си съобщения… — Той се разплака. Госпожа Хилгард не каза нищо, само протегна ръце и сърцето на Фил се сви от мъка, когато двамата се прегърнаха.
Той знаеше, че баща му е безотговорен и безнадежден неудачник, който не може да обезпечи семейството си. Но никой не беше обичал Попи като него. И затова Фил не можеше да го кори, въпреки че баща му не издържаше на никакво сравнение, поставен до винаги безупречния Клиф.
Най-голямата изненада обаче дойде, когато баща му се обърна към Фил малко преди началото на църковната служба.
— Знаеш ли, тя дойде при мен — каза той почти шепнешком. — Имам предвид духа й. Тя ме посети.
Фил го погледна. Подобни странни твърдения бяха изиграли съществена роля за развода на родителите му. Баща му винаги говореше за чудатите си сънища и настояваше, че е видял неща, които очевидно не съществуваха. Да не говорим пък, че събираше статии, посветени на астрологията, нумерологията и НЛО.