— Аз не я видях, но я чух да ме вика. Иска ми се да не звучеше толкова уплашено. Не казвай на майка си, но ми се струва, че тя не е намерила покой. — Той закри лицето си с ръце.
Фил почувства как всеки косъм на тила му настръхва.
Но ужасът му скоро заглъхна в общата атмосфера на мъка и покруса, която витаеше в църквата. До ума му достигнаха думите на пастора: „Попи винаги ще живее в сърцата и спомените ни.“ Една сребриста погребална кола поведе шествието към гробището „Форест Парк“. После всички стояха с наведени глави под юнското слънце, докато свещеникът произнасяше последните слова над ковчега на Попи.
Когато дойде ред на Филип да сложи върху него своята роза, той вече целият трепереше. Моментът беше ужасен. Две от приятелките на Попи се строполиха на земята и избухнаха в почти истерични ридания. Госпожа Хилгард се преви на две и се наложи да я отведат от гроба.
Фил не беше в състояние да разсъждава нито тогава, нито по време на помена в къщата след това. Но именно когато се прибраха след погребението, двата свята се сблъскаха отново. Фил тъкмо се опитваше да подреди обърканите си мисли, когато видя Джеймс.
Не знаеше какво да направи. Джеймс изобщо не се вписваше във всичко онова, което се случваше тук, и Фил наполовина беше готов да отиде и да му каже да се маха, защото циничната му шега е отишла твърде далече.
Но тъкмо преди да го направи, Джеймс се приближи до него и му прошепна тихо:
— Бъди готов в единайсет вечерта.
Фил трепна.
— За какво?
— Просто бъди готов. И приготви някакви дрехи на Попи. Нещо, което няма да забележат, че е изчезнало.
Двата свята действително се бяха сблъскали и за момент Фил увисна в пространството, без да е стъпил в нито един от тях.
След това, докато нормалният свят се разпадаше около него, той се облегна на една стена и прошепна:
— Не мога. Не мога да го направя. Ти си луд.
— Не, ти си този, който е луд. Ти се държиш така, сякаш никога не ме е имало. И освен това трябва да ми помогнеш, защото не мога да го направя сам. В началото тя ще бъде дезориентирана, като сомнамбул. И ще има нужда от теб.
Думите му сепнаха Фил. Той трепна, изправи се и прошепна:
— Чу ли я миналата нощ?
Джеймс извърна поглед.
— Тя не беше будна. Просто сънуваше.
— Как е възможно да я чуваме толкова отдалече? Даже баща ми я е чул. Кажи ми… — Фил сграбчи Джеймс за реверите на сакото му. — Сигурен ли си, че тя е добре.
— Преди малко ти беше убеден, че е мъртва и си е отишла завинаги, а сега искаш гаранции, че е добре. Е, аз не мога да ти дам такива. — Той погледна Фил с ледените си сиви очи. — Никога преди не съм правил това. Просто следвам определени правила. И винаги съществува възможност нещо да се обърка. Но… — натърти Джеймс, виждайки, че Фил отваря уста, за да каже нещо — със сигурност знам, че ако я оставим там, където е сега, я очаква много неприятно събуждане. Схващаш ли?
Ръцете на Фил бавно се отдръпнаха от сакото му.
— Да. Извинявай. Просто не мога да повярвам, че всичко това се случва. — Когато вдигна глава, той видя, че изражението на Джеймс се е смекчило леко. — Но щом чухме вика й миналата нощ, значи тя е жива, нали?
— Жива и изключително силна — каза Джеймс. — Никога не съм виждал по-силен телепат от нея. Просто няма да има друга като нея.
Фил се опита да не мисли каква точно ще бъде сестра му в новото си въплъщение. Джеймс, разбира се, макар да беше вампир, изглеждаше съвършено нормален… през по-голямата част от времето. Но в ума на Фил продължиха да се мяркат картини, в които тя изглеждаше като някакво холивудско чудовище. Червени очи, тебеширенобяла кожа, зъби, от които капе кръв.
Ако се превърнеше в нещо подобно, той щеше да се опита да я обича. Но все още не знаеше дали нямаше да потърси изход от положението с подострен кол.
Гробището „Форест Парк“ беше съвършено различно през нощта. Мракът изглеждаше плътен и гъст. На желязната врата висеше табела, която предупреждаваше: „Забранено За Посетители След Залез-Слънце“, но самата врата беше отворена.
„Не искам да бъда тук“, мислеше си Фил.
Джеймс следваше тясна алея, която обикаляше гробището, и паркира под едно голямо старо дърво с широка корона.
— Ами ако някой ни види? Възможно ли е да има нощен пазач?
— Да, има. Но той спи. Погрижих се за това, преди да мина да те взема. — Джеймс слезе от колата и започна да разтоварва множество странни неща от задната седалка на интеграта.