— Защо Нощните хора го честват?
— О, така е било винаги. Това е ден с голям магически заряд, нали разбираш. Бих те завел на партито, но там ще бъде опасно. Тиери е вампир Старейшина. — После той добави: — А, ето го и вулкана.
И това наистина беше вулкан. Намираше се пред един хотел. По склоновете му с грохот се разплискваха водопади, а от върха му бликаха червени светлини. Аш паркира успоредно на тротоара.
— Оттук имаме страхотна гледка — каза той. — И освен това не се налага да излизаме от колата.
Вулканът тътнеше. Докато Попи гледаше, невярваща на очите си, от гърлото му изригна огнен стълб. Истински огън! После водопадите също пламнаха. Червени и златни огнени езици запълзяха по стените на черната скала, докато накрая цялото езеро около вулкана беше в пламъци.
— Впечатляващо, нали? — попита Аш съвсем близо до ухото й.
— Да… това е…
— Вълнуващо? — подсказа й Аш. — Стимулиращо? Възбуждащо? — Ръката му се прокрадваше към рамото й, а гласът му беше сладостно хипнотичен.
Попи не каза нищо.
— Знаеш ли — промърмори Аш, — ще виждаш много по-добре, ако дойдеш насам. Нямам нищо против да се посъберем малко. — Ръката му я притегляше нежно, но неумолимо. Усещаше дъха му в косите си.
Попи заби лакът в корема му.
— Хей! — извика Аш, свивайки се от болка. „Добре“, помисли си Попи.
Той беше дръпнал ръката си и сега я гледаше с огорчени кафяви очи.
— Защо направи това?
— Защото реших, че така трябва — обясни Попи находчиво. Тя цялата гореше от новата кръв и беше готова за битки. — Виж, Аш, не знам кое те е накарало да смяташ, че съм излязла на романтична среща с теб. Но те уверявам, че това не е така.
Аш наклони леко глава и се усмихна с болезнена гримаса на лицето.
— Ти просто не ме познаваш още достатъчно добре — подхвърли той. — Когато се опознаем един друг…
— Не. Никога. Не се интересувам от други момчета. Ако не мога да имам Джеймс… — Попи трябваше да спре, за да овладее гласа си. — Не искам да бъда с никой друг — каза тя накрая решително. — Никой.
— Е, в момента не, но…
— Никога. — Тя не знаеше как да му го обясни. Сетне й хрумна нещо. — Знаеш ли принципа на сродните души?
Аш отвори уста да й отговори, но после пак я затвори. След кратка пауза каза:
— О, не. Не ми пробутвай тези глупости.
— Да. Джеймс е моя сродна душа. Съжалявам, ако ти звучи глупаво, но е вярно.
Аш сложи ръка на челото си и след това се разсмя.
— Ама ти сериозно ли говориш?
— Да.
— И това е последната ти дума.
— Да.
Аш прихна отново, въздъхна и погледна многозначително нагоре.
— Добре, добре. Трябваше да се досетя за това. — Той се подсмихна, сякаш се присмиваше на собствената си несъобразителност.
На Попи й олекна, защото се страхуваше, че Аш може да стане груб, раздразнителен или дори зъл. Въпреки обаятелната му външност, тя чувстваше, че зад нея се крие някаква студенина, подобна на ледена река.
Но сега той изглеждаше съвършено добронамерен.
— Добре — каза Аш. — Щом романтиката не е в менюто, да отидем тогава на партито.
— Доколкото си спомням, ти каза, че там ще бъде много опасно.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Това беше една малка лъжа. За да остана насаме с теб. — Аш я погледна. — Ще ми простиш ли?
Попи се колебаеше. Тя не даваше пет пари за партито. Но не искаше и да остава насаме с Аш.
— Може би просто трябва ме заведеш обратно в квартирата на твоите братовчедки.
— Те няма да са там — отвърна Аш. — Сигурен съм, че са вече на партито. О, хайде, ще бъде забавно. Дай ми шанс да направя нещо за теб.
Попи я глождеха мрачни предчувствия, но Аш изглеждаше толкова разкаян и убедителен… и освен това какъв друг избор имаше.
— Добре — каза тя накрая. — Само за малко.
Аш й се отблагодари с ослепителната си усмивка.
— За съвсем мъничко — рече той.
— Значи биха могли да са навсякъде — каза Джеймс.
Теа въздъхна.
— Съжалявам. Трябваше да се досетя, че Аш крои нещо. Но да отвлече твоя приятелка… — Тя вдигна безпомощно ръце. — Ако това има някакво значение, тя изобщо не изглеждаше заинтригувана от него. Затова, ако си е въобразил нещо, го очаква неприятна изненада.