ПУСНИ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!
И той действително я пусна. След това, докато Попи все още се чувстваше слаба от огромното усилие, Аш се опита да я докопа отново.
— По-добре не го прави — каза зад него студен като стомана глас. Попи се огледа и видя Джеймс.
В този момент сърцето й понечи да изскочи от гърдите й. И сетне, без да съзнава как, тя се озова в прегръдките му.
О, Джеймс, как ме намери?
Добре ли си? — беше единственият му отговор.
— Да — каза накрая Попи на глас. Беше неописуемо хубаво да бъде отново с него, в обятията му. Като да се събудиш от кошмар и да видиш усмивката на майка си. Тя зарови лице под брадичката му.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Да, да.
— Тогава почакай, докато убия този негодник и после тръгваме.
Джеймс беше абсолютно сериозен. Попи почувства това в мислите му и във всеки мускул и сухожилие от тялото му. Той искаше да убие Аш.
Тя вдигна глава, чувайки смеха на Аш.
— Е, какво пък, ще бъде добър бой — рече той.
„Не!“, помисли си Попи. Аш изглеждаше опасен. И в много лошо разположение на духа. И дори Джеймс да успееше да го победи, той можеше да пострада тежко при един евентуален сблъсък помежду им.
— Да вървим — каза Попи на Джеймс. — Бързо! — Мислено тя добави: Струва ми се, че той нарочно ни задържа тук, изчаквайки появата на някого.
— Не, не — рече Аш злорадо. — Да уредим това като вампири.
— По-добре, не — каза нечий познат задъхан глас и Попи завъртя бързо глава. Прехвърляйки се през парапета на терасата, към тях се присъедини Фил, прашен, но тържествуващ.
— Никога ли не слушаш какво ти се казва? — попита Джеймс.
— Виж, ти — процеди Аш. — Смъртен в дома на Старейшина. И какво да правим с теб сега?
— Виж, приятел — каза Фил, все още задъхан, изтупвайки ръцете си. — Не знам какъв си и с какво се занимаваш. Но момичето, с което си играеш, е сестра ми, което ми дава правото пръв да ти откъсна главата.
Настъпи пауза. Попи, Джеймс и Аш се бяха втренчили мълчаливо във Фил. Паузата стана угнетително дълга. Попи изведнъж осъзна, че едва се сдържа да не прихне, колкото и да не беше подходящо в този момент. Сетне разбра, че Джеймс също отчаяно се опитва да скрие усмивката, която напираше на лицето му.
Аш изгледа Фил от глава до пети и се извърна към Джеймс.
— Това момче чувало ли е за вампири? — попита той.
— О, да — отвърна Джеймс развеселено.
— И той смята да ми откъсне главата.
— Да — каза Фил и изпука кокалчетата на ръцете си. — Какво толкова те изненадва?
Отново настъпи мълчание. Попи почувства, че тялото на Джеймс леко потрепва. Той едва сдържаше смеха си. Накрая каза с възхитително спокойствие:
— Фил много обича сестра си.
Аш отново погледна Фил, сетне Джеймс и накрая Попи.
— Е добре… вие сте трима — рече той.
— Да, така е — съгласи се Джеймс, вече действително спокоен. И заплашителен.
— Очевидно имате числено превъзходство. Добре, предавам се. — Той вдигна ръцете си и след това ги отпусна отново. — Хайде, вървете си. Няма да се бия.
— И освен това няма да ни издадеш — каза Джеймс, но думите не звучаха като молба.
— Нямах и намерение да го правя — отвърна Аш и на лицето му се изписа най-невинното и простодушно изражение. — Знам, ти си мислиш, че съм довел тук Попи, за да я разоблича, но аз наистина не съм искал това. Просто се забавлявах. Всичко беше една шега.
— О, разбирам — подметна Фил.
— Не си прави труда да лъжеш — каза Джеймс.
Странно, но Попи не беше сигурна, че е така. Тя се вгледа в големите виолетови очи на Аш и почувства, че я разкъсва съмнение.
Още от самото начало й беше трудно да проникне в ума му. Може би защото винаги беше искрен, когато казваше нещо, или защото никога не можеше да се вярва на онова, което казва. Каквато и да беше истината, той беше най-досадният, разочароващ и невъзможен човек, когото беше срещала. Като изключим това, че не беше човек, а вампир.
— Добре, време е да тръгваме — каза Джеймс. — Ще минем тихо и спокойно през онази малка стая, сетне ще продължим по коридора и няма да спираме по никакъв повод, Филип. Освен ако ти не предпочиташ да се върнеш по пътя, по който дойде — добави той.
Фил поклати глава. Джеймс прегърна отново Попи, понечи да тръгне, но в последния момент се обърна към Аш.