— Ти не си обичал никого така — каза той. — Но един ден това ще се случи и тогава ще познаеш болката. Повярвай ми.
Аш отвърна на погледа му и Попи не можа да прочете нищо в неговите вечно променящи се очи. Точно когато Джеймс се обърна, той каза:
— Нямам високо мнение за твоите пророчески способности, но момичето ти е добро. Някой ден можеш да я попиташ за сънищата й.
Джеймс се спря и се намръщи.
— Какво?
— А ти, сънуващо момиче, може би е добре да провериш родословното си дърво. Имаш много силен вик. — Аш се усмихна очарователно на Попи. — Довиждане засега.
Джеймс се взира известно време в братовчед си, срещайки спокойния му поглед. Попи отброяваше ударите на сърцето си, докато двамата стояха неподвижно.
После Джеймс поклати леко глава и поведе Попи към преддверието. Фил вървеше непосредствено зад тях.
Излязоха необезпокоявани от къщата, без някой да се опита да ги спре.
Но Попи си отдъхна едва когато се озоваха на улицата.
— Какви бяха тези глупости за родословното дърво, за които говореше той? — попита Фил от задната седалка.
Джеймс го погледна някак странно и му отговори с въпрос:
— Фил, как разбра къде в къщата е Попи? На терасата ли я видя?
— Не, просто чух виковете й.
Попи се обърна и го погледна през рамо.
— Какви викове? — попита Джеймс.
— Нейните викове. Чух я да вика „Пусни ме, проклето вампирско влечуго.“
Този път Попи се извърна към Джеймс.
— Нима Фил ме е чул? Аз бях насочила мислите си само към Аш. Дали всички други на партито са ме чули?
— Не.
— Но тогава…
— За какви сънища говореше Аш? — прекъсна я Джеймс.
— Просто сънувах един сън — каза Попи смутено. — И го видях в него, още преди да го срещна наистина.
— О, нима? — Сега Джеймс я гледаше някак особено.
— Да. Джеймс какво става тук? Какво имаше предвид той, когато каза, че трябва да проверя родословното си дърво?
— Той имаше предвид, че ти — и Фил — в крайна сметка не сте обикновени човешки същества. Някой от вашите предци в миналото е бил вещица.
16
Сигурно се шегуваш — каза Попи.
Фил просто зяпаше с отворена уста.
— Не. Съвършено сериозен съм. Вие сте вещици от втория вид. Помниш ли какво ти разказах?
— Единият вид е наясно със своя произход и способности, а другият, не. Вторият притежават скрити сили и хората ги наричат…
— Екстрасенси! — каза Джеймс едновременно с нея. — Телепати. Ясновидци — продължи да изброява той. Гласът му звучеше насмешливо, но в него се прокрадваше и необяснима тъга. — Попи, ти си именно такава. Точно затова разви телепатичните си способности толкова бързо. Затова си имала и ясновидски сънища.
— И затова Фил ме е чул — рече Попи.
— Още — възрази Фил. — Аз не съм такъв. Оставете това.
— Фил, вие сте близнаци — каза Джеймс. — Имате едни и същи предци. Просто го приеми, ти имаш вещерски произход. Точно затова не можех да контролирам ума ти.
— Не, не! — продължи да протестира Фил, облягайки се тежко на седалката. — Не — повтори той, но този път по-тихо.
— Но откъде сме получили тези способности?
— От рода на баща ни, разбира се. — Гласът от задната седалка беше съвсем слаб.
— Е, да, това изглежда логично, но…
— Това е истината. Не помниш ли как татко винаги говореше, че вижда някакви странни неща? Че сънува сънища, които след това се сбъдват? И знаеш ли, Попи, той те е чул да викаш в твоя сън. Когато си зовяла Джеймс. Джеймс те е чул, аз те чух, а също и татко.
— Това обяснява всичко. Всички онези предчувствия и проблясъци, които са ни се случвали. Дори и ти си имал такива, Фил.
— Аз имах предчувствието, че Джеймс е особен, и се оказах прав.
— Фил…
— А после се случиха и някои други неща — каза Фил глухо. — Днес следобед, например, когато пред нас спря кола, знаех, че е Джеймс. Помислих си, че съм познал звука на двигателя му, но не беше така.
Попи потръпваше от вълнение и почуда, но изобщо не разбираше поведението на Джеймс. Той целият сияеше. Беше завладян от такова въодушевление, че въздухът около него сякаш беше зареден с електричество.
— Джеймс, какво има?