Попи го удари по ръката.
— Мисълта ми е, че не е нужно да бъдем някакви страховити чудовища кръвопийци. Бихме могли да бъдем и почтени чудовища кръвопийци.
— Направо не мога да повярвам на ушите си — подхвърли Фил сериозно от задната седалка.
— И можем да го правим заедно — каза Попи на Джеймс. Той отклони за миг поглед от пътя и се усмихна. И сега очите му не бяха нито тъжни, нито хладни, нито потайни, нито загадъчни.
— Заедно — каза Джеймс на глас. И мислено добави: Изгарям от нетърпение. Нали разбираш какво можем да правим благодарение на твоите телепатични способности?
Попи се загледа в него и в следващия момент я обзе такова трескаво вълнение, че едва не подскочи на мястото си. О, Джеймс, мислиш ли, наистина?
Сигурен съм. Единствената особеност на обмяната на кръв е, че тя усилва телепатичната връзка. Но ти не се нуждаеш от никакво усилване, малко сънуващо момиче.
Попи се облегна назад на седалката, опитвайки се да успокои препускащото си сърце.
Двамата отново щяха да могат да сливат умовете си. Винаги, когато пожелаеха. Тя си представи как се разтваря в съзнанието на Джеймс. Чувствайки как той открива мислите си пред нея.
Видя във въображението си как се събират като две капки вода. Сливайки се по начин, който хората никога не можеха да познаят.
Аз също нямам търпение — каза му тя. — Мисля, че ще ми харесва да бъда вещица.
Фил се покашля многозначително.
— Знаете ли — каза той, — ако се нуждаете от известно уединение…
— Не бихме могли да си го позволим — прекъсна го Джеймс. — Не и докато ти си тук. Очевидно.
— Аз нямам никаква вина — каза Фил през зъби. — Вие просто си разменяте мислите прекалено гръмогласно.
— Нищо подобно. Ти си навираш носа там, където не ти е работа.
— Хайде, престанете й двамата — скара им се Попи. Но вътрешно цялата беше пламнала. Тя не можа да се въздържи да каже на Фил: — А ако смяташ, че имаме право на известно уединение, това означава да можеш да довериш сестра си на Джеймс…
— Не съм казвал такова нещо.
— Не е и нужно — рече Попи.
Тя беше щастлива.
Беше късно на следващия ден. Почти полунощ. Часът на вещиците. Попи се намираше на място, което беше смятала, че няма да види никога повече — спалнята на майка си.
Джеймс чакаше отпред в колата, която беше натъпкана с вещи. В това число и една голяма чанта с дисковете на Попи, изнесена тайно от Фил. След няколко минути Джеймс и Попи щяха да потеглят към Източния бряг, където беше баща й.
Но преди това имаше нещо, което Попи трябваше да направи.
Тя пристъпи тихо към голямото легло, движейки се безшумно като сянка, за да не смути съня на двамата спящи. Спря се пред неподвижния силует на майка си.
Остана загледана в нея известно време и след това й заговори мислено:
Знам, че това ти изглежда като сън, мамо. Знам, че не вярваш в духове. Но аз трябва да ти кажа, че всичко с мен е наред. Добре съм, щастлива съм и дори да не разбираш онова, което се случва, моля те, опитай се да повярваш. Само този път, довери се на онова, което не можеш да виждаш.
Попи замълча за миг и сетне добави: — Обичам те, мамо. И винаги ще те обичам.
Когато излезе от стаята, майка й все още спеше… и се усмихваше.
Навън Фил стоеше пред интеграта. Попи го прегърна и той я притисна силно до гърдите си.
— Довиждане — прошепна тя. И влезе в колата.
Джеймс мушна ръката си през отворения прозорец и Фил я стисна без колебание.
— Благодаря ти — рече Джеймс. — За всичко.
— Не, аз ти благодаря — каза Фил. Устните и гласът му леко потрепваха. — Грижи се за нея… и за себе си. — Той отстъпи назад и премигна, за да скрие влагата в очите си.
Попи му изпрати въздушна целувка. И сетне тя и Джеймс потеглиха заедно към нощта.