— Е и?
— Е и, ти познаваш реката. Ще събереш два или три екипа, ще вземеш някой и друг брониран речен катер, а аз ще ти дам от нашите, който ти трябва — Криис, Сийлс, Берете, само кажи кой. Можеш да разполагаш със всеки от нашата служба. Искам да я разкараш цялата оная насмина. Искам повече никога да не се чуе за тия от Дрегънс Бред, и то да го свършиш колкото може по-бързо.
— Окей — каза Хатчър, — само че аз искам да ти предложа един малко по-различен план.
— Казвай.
— Ако го направим по начина, който ти предлагаш, с моето прикритие е свършено.
— Добре, ти как виждаш нещата?
— Ще взема трима печени главорези, Моли Макгайър, Чет Родригес — той се позамисли за момент и продължи, — и Беър Нютън. Останалите ще бъдат азиатци. Ще го изработим да изглежда като че ли им крадем стоката. Аз ще ръководя акцията, но ще си дадем вид малко на аматьори и апаши. Ще бъдем с маски, ама, по дяволите, ще им пръснем халките на ония бивши ченгета. Иначе по какъвто и друг начин да го направим, с мен е свършено и десет години, дето са отишли да поддържаме легендата ми, отиват по дяволите.
— Откъде ще намериш азиатци, които да стават за тая работа? — понита скептично Слоун.
— Това си е мой проблем.
— Трябват ми двайсет и четири човека, най-добрите главорези, които могат да се купят с нари — каза Хатчър на Коуен, — способни да изпълняват заповеди, без да възразяват. И да могат да си пазят езика зад зъбите — изпуснат ли и дума за това, което ще правим — губят си езика.
— Каква е работата — попита Коуен.
— Не ти трябва да знаеш.
Като ловуваха речни птици през деня и кръстосваха реките, въоръжени с двайсетмилиметрови автоматични оръдия и термични бомби, с автомати „Узи“ и армейски ножове, унищожавайки всички бърлоги, използвани от контрабандистите на наркотици за пренощуване, те обявиха открито война по реките срещу организацията Дрегънс Бред, превозваща хероин по Меконг. За три месеца малката група на Хатчър устрои засади и овладя две дузини корабни товари с хероин. За три месеца четирима от петимата членове на Дрегънс Бред усетиха в гърлата си горещото ужилване от хладната стомана на ножовете, умряха бързо и безшумно, докато корабчетата им и смъртоносният им товар биваха измъквани изпод краката им, откарани далеч нагоре по реката и изгорени. Само един от членовете на Дрегънс Бред не можа да попадне в ръцете на ликвидаторите на Хатчър.
Две години по-късно. Летището в Сингапур. Екзекуторът на Уайт Паудър Мама, Лий Фонг, две години безуспешно беше търсил Хатчър навсякъде. Най-после го беше фиксирал в полезрението си, следеше го от два дена и изчакваше подходящия момент да го убие по класическия начин — тясна кама в гърлото, прекъсваща нервните влакна и сънната артерия. Това беше единственият начин да спаси репутацията си и да докаже на Уайт Паудър Мама, че все още е достоен да бъде Номер Две в Силк Дрегънс.
Хатчър го беше забелязал още от самото начало, освен това знаеше, че Фонг трябва да доказва умението си. За тая цел той трябваше да извърши убийството от непосредствена близост, така че за Хатчър не беше трудно да му устрои клопка.
Хатчър се изкачи на терасата за посрещачи. Тъкмо се смрачаваше и терасата беше безлюдна. Той изгледа излитането на един от реактивните самолети и малко след това чу как вратата зад него тихо се отваря. Чу и приближаващите стъпки. Наведе се надолу, сякаш си връзваше връзките на обувките. Крачките зад него се ускориха. Приближаваха.
Хатчър се извърна и се изправи със светкавично движение, забивайки седеминчовата кама в слънчевия сплит на Фонг и я натисна нагоре, докато стигна сърцето му. Гледаше Фонг право в очите, а лицата им бяха толкова близо едно до друго, че той усети с кожата си предсмъртния дъх на екзекутора на Силк Дрегънс, като в същото време стискаше въоръжената му ръка в желязна хватка, докато животът не напусна тялото на жертвата му.
— Джой гин, Фонг — каза той и го пусна на земята.
Две седмици по-късно Уайт Паудър Мама беше убит с автоматен откос на една улица в Уончай на излизане от нощно заведение. Беше сложен край на господството на Силк Дрегънс. Уайт Пам надделяха в борбата за надмощие и в изблик на състрадание приеха при себе си повечето от членовете на Силк Дрегънс.
Един от новоприетите беше Толи Фонг, синът на Лий Фонг. Сега, дванайсет години по-късно, той беше титулярният екзекутор на триадата Уайт Пам и му предстоеше да стане неин главатар. В качеството си на екзекутор на Уайт Пам, той беше може би най-опасният човек на света. Като сан уоиг той щеше да разполага със страхотна власт. А негов Номер Едно за Хонконг беше Джоу Лънг, последният останал жив член на Дрегънс Бред, единственият, който се беше изилъзнал от наемния отряд на Хатчър.