В тоя момент момичето се разбуди и реши да продължи любовната игра. Тя беше очарована от зеления кинжал, татуиран на ръката му под лакътя, мускулестото му тяло я възбуждаше, а отчаяните му опити да говори английски тя намираше за доста чаровни. Като преживяване това беше нещо ново за нея — да прави любов с мъж, чиято култура й беше съвършено непозната. Отначало тя беше изплашена от грубите му обноски, страхуваше се, че той би могъл да прави секс според някакъв странен ориенталски обичай, което да й причини болка. Но се оказа, че това беше едно от най-приятните сексуални усещания в живота й. Тя се обърна по корем и започна да гали бедрото му от вътрешната сграна.
Той я шляина но дупето и каза на английски:
— Ще правим пак друг път. Сега аз прави бизнес.
След като я изпрати, Лънг си взе леденостуден душ. Избърса се с хавлията, отвори един сандък, поставен в ъгъла на спалнята, и измъкна оттам дълга тясна кама в ножница от телешки бокс. Привърза ножницата за лявата си ръка под лакътя, точно върху татуировката, след което облече традиционото китайско облекло, носено от работниците — черни сатенени панталони и риза с широки ръкави. Огледа се в огледалото, за да оправи външния си вид и в този момент съзря дървения кръг за забиване на стрелички на стената зад себе си Лънг скръсти ръце на гърдите си, после внезапно се обърна, дясната му ръка се плъзна надолу, мигновено измъкна камата и с камшичен удар я запрати към отсрещната стена. Лъскавото острие проблясна под лъчите на утринното слънце и в следващия миг се заби точно в средата на дървения кръг. Остана да стърчи там с вибрираща от удара дръжка.
Лънг се ухили самодоволно и изсумтя. Как го казваше тоя гуай-ло? Чрез тренировки към съвършенство, а?
Хатчър беше изпратил основния си багаж направо за Банкок, така че при себе си имаше само една пътна чанта с тоалетни принадлежности, една риза и бельо за подмяна, и куфарчето с фотографските принадлежности. Взе ги и двете на излизане от стаята. Първо мина през специализираното магазинче за алкохолни напитки на партерния етаж на хотела и купи бутилка вино „Лафит Ротшилд“, реколта 1972 г., която изглеждаше подходяща за случая. След като излезе от хотела, той зави покрай него и тръгна но Натан стрийт, като зяпаше непрекъснато по витрините на магазините, оглеждайки в тях улицата зад себе си. Тъкмо когато стигна Каулуун Парк, на триста-четиристотин метра от хотела, той съзря колата.
Двама човека. Единият в колата, другият на страничната й стъпенка. Единият азиатец, другият бял. В продължение на неколкостотин метра спираха два пъти. Много добре.
Хатчър беше сигурен, че това са хора на Варни и подозренията му към хонконгското ченге се засилиха още повече. Възможно беше наистина компютърът да им беше изкарал името на Хатчър. Но след толкова години оттогава, просто не виждаше причина те да проявяват толкова голям интерес към него. Ченгетата по цял свят бяха претрупани с работа. Това предложение „да му осигурят защита“, без той да е търсил съдействие от тях, му изглеждаше доста подозрително.
Той мина през парка, зави по Каулуун Драйв към пристана на Стар Фери, качи се на ферибота и застана на кърмата му, оглеждайки брега на залива, откъдето беше тръгнал. За негова изненада двамата мъже не го бяха последвали. Мъжът на стъпенката се беше прибрал в колата и те изчезнаха нагоре по Селисбъри Роуд, след като фериботът потегли.
Тия двамата си ги бива, помисли си Хатчър. Вече са дигнали по тревога техните хора на острова. Нов екип от преследвачи щеше да чака Хатчър, когато пристигнеше там. Трябваше отново да разиграва същата игра като пристигне на острова. Не искаше Варни и Отделът за борба с триадите да разберат, че отива на среща с Тсу Фи.
Джоу Лънг влезе в хотела през служебния вход. С това облекло не можеха да го различат от работниците по поддръжката на хотела. Лънг се качи направо на петия етаж и бързо, безшумно отключи вратата на стаята на Хатчър. Застанал нащрек, той отвори вратата, шмугна се вътре и я затвори пак така безшумно. Влезе предпазливо и огледа основно навсякъде. Хатчър не беше там, нямаше го и багажа му.
Лънг застана в средата на стаята и се замисли. Дали Хатчър беше напуснал града? Възможно беше в тоя момент да пътува към летището.