Старецът го гледаше втренчено и но лицето му не потрепваше дори едно — единствено мускулче. Очите му се забиваха като свредели в Коуен.
— Тоя мъж е некадърен и мързелив. Пие прекалено и мами жена си. Нейният баща е поставил началото на бизнеса. Той не е жив вече. Компанията има големи затруднения. Но ако тоя мъж умре, тя ще наследи основния пакет акции и ще поеме контрола върху компанията. Като се освободи от него, тя ще може свободно да наеме нови хора и да извърши реорганизация. Активите им са много големи. Както го виждам аз, могат да се случат две неша. Или компанията ще се изправи на крака, или управлението й ще се поеме от банков консорциум на кредиторите.
— А няма ли трета възможност? — попита Тсу Фи.
— Имате предвид банкрут? Малко вероятно. Тая жена си има собствени средства. Съмнявам се, че ще пристъпи към такава крайна мярка, освен ако няма предварителен план как да си възвърне компанията обратно.
— И какво общо има това с мен? — понита старецът.
Коуен се усмихна и се наведе напред.
— С нас — поправи го той.
— Не ме интересува тоя вашия, на американците, пазар на ценни книжа. Това е игра на Западния свят и аз не я играя.
— Аз я разбирам — каза Коуен убедително. — Тсу Фи, ако изчакаме цените на акциите да паднат… да речем с осем пункта… и после вложим, да кажем, половин милион в дялови акции, щом започне реорганизацията, цените на акциите ще скочат рязко.
— И колко ще трае това?
— Шест месеца, може и седем.
— А каква печалба очакваш?
— По мои преценки акциите трябва да скочат най-малко с двайсет пункта.
Пръстите на Тсу Фи заиграха върху дървеното сметало.
— Два, два и половина милиона за шест месеца — продължи Коуен, макар да си даваше сметка, че Тсу Фи вече ги е изчислил.
— Ще следя движението им и ще ги продам в най-подходящия момент — добави Коуен.
— И какво искаш за теб?
Коуен се наклони напред със светнали очи.
— Половината от печалбата — каза той уверено. Тсу Фи го погледна изпитателно. Измина цяла минута в мълчание, след което той бавно поклати глава.
— Не.
— Добре, тогава една трета — бързо изстреля второто си предложение Коуен. — Ти печелиш два милиона, аз печеля шестстотин хиляди. Дори ще ги закръгля. Половин милион.
— Много лесно се отказваш от сто хиляди долара — каза му иронично Тсу Фи.
— Не е трудно да се откажеш от нари, които още не притежаваш — отвърна Коуен.
За пръв път Тсу Фи се усмихна. Тоя гуай-ло беше прекалено дързък, но Тсу Фи беше понаучил това-онова за него. Освен всичко друго той беше и доста умен. Познаваше тоя бизнес. И което беше още по-важно, тоя Коуен беше доказал, че знае как да се възползва от информацията, която притежава. Но се пазареше доста арогантно и заслужаваше да получи добър урок. Може би тоя Коуен щеше да разкрие нови възможности пред него, възможности, които той не беше използвал досега. Мисълта за навлизането в нови, високодоходни начинания накара кръвта му да се разиграе.
— А не чувстваш ли някакво морално задължение да се опиташ да предотвратиш това убийство? — попита го Тсу Фи.
— Това си е вътрещносемейна работа — каза Коуен сухо и повдигна рамене. — Освен това, ако сега отида да предупредя полицията, ще причиня неприятности на моите приятели, от които научих за това.
Тсу Фи потърка брадичката си все още с неподвижно втренчен в Коуен поглед.
— Кога? — попита той.
— Не знам, но когато Роудс умре, акциите ще почнат да падат и ние трябва да сме готови.
— А ако цените на тия хартийки не тръгнат нагоре? Коуен се усмихна и вдигна рамене.
— Тогава, предполагам, на мен много ще ми се стъжни положението. Готов съм да поема риска.
Тсу Фи кимна съвсем бавно с глава.
— Кажи ми, когато си готов — каза той. — Ще ти дам отговора си тогава.
— Тогава ще бъде много късно да търся друг инвеститор, ако ти откажеш — каза Коуен.
— Да не би да искаш да взема решение веднага? — каза изненадано старецът.
— Ако тая работа не те интересува, Тсу Фи, ще трябва да потърся някой друг.
Тсу Фи го изгледа изпитателно отново и уведоми с официален тон арогантния младеж:
— Тогава отговорът ми е не.
Това обърка Коуен, но той усещаше, че старият китаец е доста заинтригуван от предложението. „Ако сега стана и си тръгна, помисли си Коуен, дали ше промени решението си, или просто ще зареже тая идея?“ Коуен се зачуди как да постъпи. Ако почнеше още да сваля мизата, това щеше да бъде признак на слабост, а той беше в много по-голяма степен заинтересуван от това, да спечели доверието на Тсу Фи, отколкото от сделката сама по себе си.
— Е, добре, съжалявам, че ви отнех от времето, сър — каза Коуен и стана.