Тсу Фи протегна отново ръката си под слънчевия лъч и се загледа в пода.
— Довиждане — каза той.
Коуен се обърна, тръгна към вратата и в тоя момент Тсу Фи се обади неочаквано:
— Мистър Коуен, кожата на лицето ви е започнала да се отпуска. Отбийте се на долния етаж. Мъжът там се казва Пинг. Предайте му, че съм казал, че имате нужда от неговите игли.
Коуен последва съвета му. Долу седна на един старовремски бръснарски стол и акупунктуристът започна да забива дългите, фини игли на известните само нему точки на тялото. Коуен усети, че се отпуска. Остана така неподвижен, със затворени очи, около трийсет минути. Щом Пинг извади иглите си, Коуен отвори очи. Тсу Фи беше застанал пред него.
— Дръж ме в течение — каза той. — Ще имаш парите на разположение. — После веднага излезе от стаята.
Коуен изтича след него.
— Сър? — извика той, докато Тсу Фи изкачваше стълбите.
Старият китаец се обърна и го погледна в очите. Коуен извади един сгънат лист от джоба си и протегна ръка, за да го подаде на стареца.
— Аз, ъ-ъ, трябва да имам правомощия да оформя сделката по закупуването… просто да фиксираме нашето споразумение официално — каза той.
Тсу Фи изсумтя и дръпна листа от ръката му. Обърна се и тръгна нагоре.
— Ела — каза му той през рамо. Коуен го последва нагоре по стълбите.
Старецът извади един кибрит, драсна клечката и изгори договора, без дори да погледне съдържанието му. Погледът му проблесна в прашната, огряна от слънцето стая.
— Сега разбра вече колко струва една хартийка, нали? — каза той рязко. — И никога да не подписваш каквото и да е, защото отиваш на небето заедно с подписа си.
Девет дена след срещата на Коуен и Тсу Фи Чарлс Роудс беше убит при автомобилна злополука. Коуен изчака цените на акциите да паднат с пет пункта и тогава започна да купува.
След обявяването на реорганизацията котировката на акциите скочи, изкачвайки се с двайсет и четири пункта спрямо фиксинга си отпреди спадането им. Тсу Фи беше направо във възторг, че беше отмъкнал от дракона мръвка за над два милиона. Коуен побърза да отиде на Кет стрийт, за да прибере своя половин милион.
Тсу Фи му хвърли на масата една пачка от десет хиляди долара.
— Какво е това, да не би да е предплата? — каза Коуен иронично.
— Това е заплащане според заслугите за това, което свърши — отвърна Тсу Фи.
Коуен скочи на крака разярен.
— Нали точно ти ми разправяше, че хартийките не струват пукнат грош. Аз ти вярвах!
— Още един урок — каза му старецът. — Никога не вярвай на никого. — И той протегна дясната си ръка напред, за да види колко е часът, недвусмислен намек, че разговорът е свършил.
— Свали си ръката — изръмжа Коуен. — Дължиш ми половин милион долара.
Тсу Фи вдигна поглед към него.
— Искаш ли да се научиш да си изкарваш парите, или само ще вдигаш врява? — каза му старецът.
Коуен потисна гнева си и се успокои. Седна отново на стола и очаквателно впери поглед в стария мошеник.
— Имаш още много да учиш за нас, американецо — каза му Тсу Фи. — Но имаш талант. Когато научиш каквото трябва, половин милион долара ще бъдат за теб нещо съвсем незначително.
Така Коуен стана протеже на Тсу Фи. Отвори си собствен офис в края на квартал Уончай с три телефона и компютър. Движеше целия си бизнес сам — още един от уроците на Тсу Фи („Никога не допускай някой друг до тайните си“). Съветите на Тсу Фи станаха за него нещо като Библия. Един ден неговият учител го повика в офиса си на Кет стрийт.
— Време ти е да тръгнеш нагоре по притоците на Макао — каза Тсу Фи.
Коуен беше шокиран от тая новина. Дотогава не му се беше случвало Тсу Фи да го прати по реката към земята Чин Чин.
— Защо? — попита той.
— Ако много питаш, ще си помисля, че не съм избрал подходящия човек за тая работа — отговори му Тсу Фи. — Ти си новият ми търговски посредник. Трябва да респектираш ония китайски пирати със смело поведение, да не показваш страх. Това е бизнесът. Да се пазариш за най-добрата цена. Ти имаш вкус към парите, американецо. Ще станеш богат, но това ще ти струва някои лишения и неудобства.
Тсу Фи му даде една златна монета с лика на кралица Виктория.
— Това гарантира, че говориш от мое име — каза той. — Досега моите хора не се справяха добре в преговорите. Не се доверяваха на собствената си интуиция и се съгласяваха много бързо. Ти си много добър в преговорите, гуай-ло, трябва да сключиш нови, по-добри сделки.
— Тогава значи трябва да подсладим млякото — каза Коуен.
— Да подсладим млякото? Какво мляко?
— Да им предложим нещо повече от останалите, които търгуват по реката.