— Долари, предполагам. Това са новите горили на Сам-Сам Сам — обясни му Чайна. — Сам-Сам Сам действа почти нелегално, извън закона, напада китайците, идващи от Шанхай или от по-малките градове, задига им стоката, отрязва им краката и ги увесва на мачтата за назидание на другите.
— Да не си се уплашил, че могат да ти видят сметката? — прошепна Хатчър.
— Не е това. Те имат нужда от мен — отвърна Коуен. — Аз все още финансирам доста операции там. Освен това имам доста приятели, верни приятели. Това не е Чикаго, триадите се стремят да поддържат добри отношения помежду си, дори и Чию Чао гледат да не навлизат в чужда територия. Едно от нещата, които научих от стария Тсу Фи, беше: Никога не изяждай цялата торта, винаги оставяй по някое парче и за другите.
Коуен се умълча за минута.
— Сега кажи нещо за теб. Ако си говорим откровено, вероятно си даваш сметка, че тук си оставил доста неуредени сметки.
— Такава ми беше работата.
— Както и да е, тук имаш доста врагове, Кристиън. Освен това, колкото и да те обичам, не се заблуждавам, че си дошъл тук просто на посещение на вежливост при стар приятел.
Това не беше упрек. Хатчър разбираше какво има предвид Коуен. Навремето, когато се виждаха, винаги имаше нещо, което трябваше да уреждат.
Разговорът им беше прекъснат от появяването на Синг, огромния китаец, бодигарда на Коуен, който неочаквано влезе в стаята зад тях. Той се покашля, за да даде знак, че иска да говори с Коуен. Коуен влезе в стаята, поговори шепнешком с него минута-две и се върна на терасата. Синг Ло остана в стаята. Настроението на Коуен, изглежда, беше помръкнало.
— Някакъв проблем ли имаш? — попита го Хатчър.
— Не съм сигурен — отвърна му със сериозен глас Коуен. — Кажи ми ти някакви проблеми имаш ли сега, Кристиън?
— Защо?
— Просто питам.
— Може би ще имам нужда от една услуга — каза Хатчър накрая.
— Може би е нещо важно за теб, което те кара да се върнеш тук, в Хонконг — каза Коуен. — А знаеш ли, че Толи Фонг е новият сан уоиг на Уайт Пам?
Хатчър кимна утвърдително.
— Те всички те мислят за мъртъв. В момента, в който Фонг разбере, че си жив, ще се опита да те убие. Ако той не успее, Джоу Лънг ще пусне цялата дяволска триада Уайт Пам по дирите ти. Те ще те намерят дори и на Северния полюс, ако трябва. Тук става въпрос за неща като фамилна чест, кръвна клетва за вярност, спасяване на престижа и всичко останало от тоя род. По-добре щеше да е да си беше останал мъртъв.
— Ясна ми е ситуацията.
— Добре де, обаче се държиш така, сякаш си забравил как стоят нещата — каза Коуен. — Тук си на техен терен, Кристиън. Докато си в тоя дом, ти си в безопасност, но излезеш ли, не бих заложил и един хонконгски долар за шансовете ти да оцелееш тук, в колонията. Обичам те, знаеш, и не бих искал да се разделяме, но не можеш да останеш в Хонконг. Някой вече се е лепнал подире ти, стари приятелю.
— Ясно. Мисля, че са от хонконгската полиция. Един сержант на име Варни, от Отдела за борба с триадите, ми направи посещение тая сутрин. Обясни ми, че името ми излязло на компютъра им, когато съм минал митницата.
— И ти се съмняваш?
— Склонен съм да повярвам на тая част от обяснението, за компютъра, не е невъзможно това да се случи. Но тоя Варни ми се струва прекалено заинтересуван от моята особа. Тръгнаха подире ми още от хотела.
— Хм — каза замислено Коуен. — И тоя Варни дойде направо в стаята ти?
— Да.
— Не вярвам на никого, особено когато това е свързано с теб — каза Коуен. — Аз на твое място бих зарязал това, което те е довело тук. Върни се у вас, Хач.
— Не мога да направя това.
— Защо? Какво толкова важно има в тая работа? Хатчър разказа на Коуен цялата история за Мърф Коуди, завършвайки със смъртта на Уинди Портър и изчезването на Уол Пот.
— В момента нямам друга следа освен тоя лагер призрак в Лаос. Ако той е съществувал, сигурно има някой нагоре по реката, който би трябвало да знае за него. Може би ще успея да науча някакво име, да открия някаква следа, преди да отида в Банкок.
— Банкок! По дяволите, та в Банкок е още по-зле — каза Чайна и гласът му се повиши с една октава. — Фонг си прекарва половината от времето в преследване на непокорни бивши партньори из Златния триъгълник, а през останалата половина се търкаля в хотел „Ройъл Орхид“. Защо направо не вземеш да отидеш в Макао, дето е изцяло негов район, и да му пратиш визитка с адреса си?
— Банкок е с половин милион население. Ще гледам да стоя настрани от Фонг и неговата шайка.
— По дяволите, онова шибано ченге вече знае, че си тук. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да влезеш и да излезеш от Банкок, без никой да те забележи? И нямаш никаква друга следа, а?