Флиткрафт прегледа и файла с информация за Мърф Коуди. Според компютъра Коуди беше загинал.
Флиткрафт вдигна слушалката още след първото позвъняване.
— Говори Хатчър, № 3146021, трябват ли ви данни и от гласовия анализатор?
— Няма нужда, сър — отговори Флиткрафт.
— Успяхте ли да изровите нещо?
Флиткрафт с нескрита гордост уведоми Хатчър, че според придобитата от него информация лагерът призрак действително е съществувал откъм лаоската страна на Chiane Animitiqie, близо до град Муанг. Трима от разпитаните бивши пленници са пребивавали в него за различни периоди от време между 1971 и 1973 г., като най-дълъг е бил престоят на единия от тях — пет седмици. И тримата посочват името на коменданта или началника на лагера като „Тхисунг“, „Тайсунг“ или „Т’сунг“, и трите имена звучат достатъчно сходно, за да се предположи, че става въпрос за един и същи човек. Посоченото местонахождение също съвпадаше с данните за мобилния лагер от Шварц, който той беше нарекъл Хюи-куй.
Освен това Флиткрафт беше говорил но телефона с бивш военнопленник, пребивавал в лагер в Ханой, който познавал човек, лежал в лагера призрак навремето.
— От разговорите си с него той останал с впечатлението, че имало неколцина затворници, държани там постоянно — обясни Флиткрафт.
— Някъде да се споменава за Коуди? — попита Хатчър.
— Не, сър — отвърна Флиткрафт. — Името му не се появи никъде в материалите, които проучих.
— Споменава ли се някъде в докладите, че в лагера е бил държан високопоставен военен?
— Да, сър. Но единственото конкретно нещо по този въпрос беше информацията, че е имало няколко затворници, които са били държани отделно от другите. Били са постоянно пребиваваща там група.
— Някакво обяснение?
— Единствено един от разпитаните споменава нещо по този въпрос — каза Флиткрафт. — Според него те може би са сътрудничели на виетнамците, но това е само предположение от негова страна. Не знам каква е вероятността да е истина. Това си е било военнопленнически лагер като всеки друг.
Флиткрафт имаше право, макар и вероятността да са сътрудничели не беше за пренебрегване.
— Чудя се защо комисията на Военното разузнаване, провеждала тия разпити, е пренебрегнала тази информация? — изрази недоумението си Хатчър.
— Тази информация я пресях от огромен брой рапорти за проведени разпити — каза Флиткрафт. — Имало е много такива мобилни лагери и почти никаква възможност да се локализира точното им местонахождение. А след войната те просто са изчезнали.
„А може и да не са“, помисли си Хатчър.
— Благодаря — каза той на Флиткрафт. — Ако попаднеш на още нещо интересно, обади се на полковника в Банкок. Аз ще бъда труден за откриване тук в близките няколко дена.
— Да, сър.
— Приятна работа, сержант.
— Благодаря, сър. Успех.
Хатчър затвори телефона. „Не е кой знае какво тая информация“, помисли си той. Но все пак беше достатъчна, за да направи необходимо пътуването нагоре по реката. Възможно беше някой от хората там да е търгувал навремето с Хюи-куй или поне да е чувал нещо за него. А сега поне разполагаше с име… дори три имена.
Разказа на Коуен това, което беше научил.
— Някои от хората нагоре но реката трябва да са търгували с тоя лагер — каза Хатчър, — и аз ще ги открия.
— Добре де, но аз нищо не съм чувал за такъв лагер — каза Коуен.
— За Бога, Чайна, Тс’е К’ам Мен Ти са знаели, че симпатиите ти са били на страната на американците. Те търгуваха с китайците, с Виетконг, с американските войници в Сайгон, с Червените кхмери, но не биха тръгнали да говорят за това на един мей гуок ян.
— Ти си в списъка и на Сам-Сам Сам, Нещо свързано с някаква провалена сделка с оръжие.
Хатчър отпи глътка от питието си и не отговори нищо.
— Е, и на тоя въпрос ли няма да отговориш? — попита Коуен.
— Той търгуваше с Червените кхмери. Трябваше да му провалим специално тая сделка.
— Той се е заклел да ти отреже езика и да си го сготви за обяд.
— Старият Хатчър ще успее да се оправи и в тая ситуация.
— Е, да — каза Чайна, — чуй ме да ти кажа нещо. Когато на стария Хатчър късметът най-после му изневери, ще се усети земетресение сигурно чак в Ню Йорк сити.
— Няма да ми изневери — каза Хатчър. — Повярвай ми.
— Хм — измънка недоволно Коуен. Хатчър отново се впускаше в начинание с големи рискове и опасности и тръгваше отново сам, упорит както винаги. Не се беше променил ни най-малко. Неприятният ход на мислите му беше прекъснат от Синг, който се появи неочаквано на вратата.
— Колата е собственост на фирмата „Комплексни услуги“ в колонията.