Коуен се обърна към Хатчър.
— Тая компания е собственост на Уайт Пам. Ясно ли ти е. Бандата на Фонг е по петите ти.
— Тогава по-добре да изчезвам оттук — каза Хатчър.
— По дяволите — каза Коуен. — Тук си на сигурно място. Фонг няма да посмее да нападне дома ми. — За две-три минути се замисли и после добави: — Ще подсилим охраната и няма да имаме проблеми. Не се безпокой. Извини ме за момент.
Хатчър стана и погледна над перилата на терасата надолу. Земята беше на трийсет фута под тях — стръмен планински склон, покрит с лиани и папрати. Върхът на смокиновото дърво, което растеше на трийсет — четирийсет ярда от основата на терасата, беше десет фута но-ниско от нивото й. Терасата се издигаше върху четири масивни колони. На двата й външни ъгъла бяха монтирани мощни прожектори. Високата стена, ограждаща имението на Коуен, се спускаше надолу по склона и се губеше от поглед на няколкостотин ярда от тях, където я скриваха клоните на високите дървета.
— Тилът ни изглежда подсигурен — прошепна Хатчър. Телефонен звън прекъсна по-нататъшното обсъждане на мерките за сигурност.
Синг вдигна слушалката и се обади. После погледна към тях изненадано.
— Търсят gli Occhi di Sassi — промълви той, поставил ръка върху долната част на слушалката. — Сержант Варни.
Коуен го погледна ядосано.
— Кучият син, какво иска сега? — После погледна към Хатчър. — Ще говориш ли с него?
— Дай да видим какво иска — прошепна Хатчър.
Синг му подаде слушалката.
— Хатчър — представи се той.
— Сержант Варни от полицията на Хонконг — чу се сподавен глас от другата страна на линията. — Помните ли ме, сър?
— Разбира се.
— Добре изработихте моите хора сутринта, доста умело сте се изплъзнали — малко развеселено каза Варни. — Но смятам, че трябва да ви предупредя. Джоу Лънг идва в стаята ви в хотела. Сега е на острова и води няколко човека със себе си.
— Как ме открихте? — попита го Хатчър.
— Просто направих предположение, сър — отговори му Варни. — Реших да проверя дали не сте решили да посетите стария си приятел Тсу Фи. Всъщност искам да ви кажа, че имаме сигурна къща в близост до летището. Бихме искали да ви измъкнем.
— Чудесно — отговори Хатчър.
— Помислихме си, че може би ще предпочетете да избегнете въоръжен конфликт на територията на дома на вашия приятел. Тоя човек, Лънг, не се шегува, мистър Хатчър.
— Не се и съмнявам — отвърна Хатчър. — Какво имате предвид?
— Ще дойдем там най-много до час и ще ви измъкнем. Ще взема с мен и едно подразделение за охрана. Държим Лънг под наблюдение. Надявам се, че всичко ще мине гладко.
— Обадете се, като стигнете пред портата — каза Хатчър и затвори телефона.
— Какво става с човека горе на хълма? — Коуен попита Синг.
— Още е там.
— Дали подозира, че сме го видели?
— Мисля, че не — отвърна Синг.
— С колко човека разполагаш? — понита Хатчър.
— Трима отпред, един отзад и ние тримата — отвърна Коуен.
Ако Варни е наясно с това разположение, ще нападнат отстрани, откъм страната, където сме ние. Лънг и хората му по всяка вероятност ще нахлуят след Варни. Надяват се, че ще успеят да ни изненадат, докато отблъскваме Варни.
Хатчър никога досега не беше виждал Коуен толковаядосан.
— Те няма да посмеят да нападнат тая къща — процеди през зъби Коуен, но тонът му никак не беше убедителен. После добави: — Ако посмеят, ще им почерня живота.
УАИТ ПАЛМС
Джоу Лънг стоеше зад прозореца на един склад в подножието на планината и наблюдаваше къщата на върха с мощен инфрачервен бинокъл. Вече се стъмваше, но той виждаше съвсем ясно терасата от едната страна на къщата. В един момент съгледа Хатчър да се появява за миг до парапета на терасата и после да се отдръпва назад, извън полезрението му.
— Там е — изсъска той с някаква смес от задоволство и омраза в гласа.
В помещението при Лънг имаше още шестима мъже, облечени в черни сатенени панталони и черни ризи. Всичките освен един стояха облегнати по стените на малката стаичка със скръстени на гърдите ръце. Мъжът, застанал в средата на стаята, близо до Лънг, чието име беше Уан Хоу, и който беше съдействал за откриване местонахождението на Хатчър. Чувстваше се някакси притеснен.
— Нещо тормози ли те, Уан? — попита го Лънг.
— Тая крепост — отвърна Уан. — Предният край на терасата е на трийсет фута от земята и…
— Виждам — прекъсна го нервно Лънг.
— Стената е висока осем фута и отгоре има оголени проводници под напрежение. На много места в градината има фотокамери. А стоманените порти са…
— Моя грижа е как ще влезем вътре — пресече го Лънг. — Имаш ли още за какво да ми плачеш?