НАПАДЕНИЕТО
Коуен беше изпратил Тайъна при Фет Лейди за през нощта. Сега седеше на леглото и наблюдаваше Хатчър, който отвори дипломатическото си куфарче, извади оттам видеокамерата, отвори я и измъкна от нея пластмасовия механизъм със затвора на пушката. Развъртя обектива на камерата, който беше на винт, и извади оттам оптическия мерник. От другия обектив измъкна късата цев, а после извади и двата пълнителя от кухите батерии.
— Чудесно нещо — каза Коуен. — Каква марка е?
— Австрийски „Ауг“ — каза му Хатчър, докато сглобяваше пушката. — Трябват ми и малко амуниции.
— Няма проблем — каза му Коуен и нареди на Синг да донесе. Едрият китаец излезе от стаята и се върна след минута-две с четири пълни кутийки.
— Достатъчни ли са? — попита Коуен. Хатчър се усмихна.
— Е, с двеста патрона ще гледам все някакси да се оправя — прошепна той.
Коуен събра отряда си в голямата стая, който представляваше малко на брой, но внушителна група мъже, облечени в черни панталони и черни блузи с поло-яка, на лицата с черни маски за прикритие в тъмнината. Бяха въоръжени с автомати „Мак 10“. Заговори им на китайски.
— По всяка вероятност ще ни нападнат едновременно отпред и отзад — започна той. — Хатчър, Синг и аз ще останем в къщата. Ще привлечем вниманието им към нас. Луи, ти поемаш покрива. Джордж, Джоуи Чен и Лий — в градината. Семи, ти ще останеш в градината от задната страна. Имаш ли нещо да добавиш, Кристиън?
Хатчър поклати глава.
Той се колебаеше дали да сподели една по-особена мисъл с тия мъже. Джоу Лънг беше последният останал жив от петимата членове на Дрегънс Бред, хората които прекарваха наркотици за Уайт Паудър Мама от Тайланд до Сайгон, и имаше голяма вероятност той да знае нещо за лагера Хюи-куй. Лънг му трябваше жив, поне за известно време, за да успее да го разпита. Но беше прекалено да иска това от малкия отряд на Коуен, от мъжете, които щяха да рискуват живота си за Тсу Фи… и за него.
След кратко колебание им каза:
— Ако има някаква възможност да запазите Лънг жив… бих искал да го поразпитам. — Коуен го погледна, извил въпросително вежди. — Но не и ако се налага да рискувате живота си за това — добави бързо Хатчър.
Валеше. Ситният дъждец обаче предвещаваше скорошен порой. Това беше добре дошло за Лънг. Дъждът щеше да заглуши звука от придвижването на неговите гангстери.
Шофьорът му спря колата на един завой на пътя към къщата на Коуен. Лънг и другите двама убийци тръгнаха бързо и безшумно нагоре през храсталаците към стената, която ограждаше имението на Коуен. При нея планинският терен се изравняваше и преминаваше в почти равна повърхност. Малко след къщата започваше почти отвесният склон надолу към пропастта, дълбока неколкостотин ярда.
Лънг предполагаше, че там, в градината зад къщата, има поне един човек за охрана, ако не и повече, така че планът му за нападение беше съобразен с това. Хвърли на два пъти абордажната кука, за да я закачи за горния край на стената, изкачи се по въжето догоре и привърза към оголения кабел с високо напрежение носения от него двайсетфутов кабел с пластмасова изолация. Прилепен плътно към стената, той пусна свободния край на своя кабел надолу, след което и той се спусна обратно. Дръпна силно изолирания кабел, който беше закачил здраво към оголената жица и я скъса. Обърна се назад й присветна два пъти с джобното си фенерче към своите хора, след което изкачи отново стената и скочи от другата й страна. Приземи се във високия шубрак от лиани и избуяла трева.
Нагоре, през клоните на дърветата, виждаше прожекторите, разположени на терасата на Коуен на неколкостотин ярда напред, осветяващи силно градината пред него. Остана така приклекнал, ослушвайки се напрегнато. След малко чу как другите двама мъже скочиха от стената някъде зад него.
Ръменето премина в силен, постоянен дъжд.
Тримата гангстери се разпръснаха бързо встрани, подреждайки се в една линия откъм западната стена на имението на Коуен. Още не бяха забелязали някого от охраната на задния склон. Придвижваха се към къщата максимално тихо през преплетените лиани и храсталаци, снишени ниско, оглеждайки се за някой силует от охраната. Всеки от тях имаше в едното си ухо слушалка, свързана с устройство за връзка, захранвано от батерия.