Самият Лънг забеляза единия от хората на Коуен, Сами, клекнал в оголеното от растителност пространство около основата на терасата, напрягащ поглед в тъмната зона отвъд лъчите на прожекторите. Лънг натисна два пъти бутона на апарата си за връзка. Другите двама гангстери чуха сигнала в слушалките си и замръзнаха на местата си. Лънг трябваше да очисти пазача, когато чуят техните хора от предната страна да започват атаката. А Лънг беше легнал във високата трева на около трийсет ярда от клекналия Сами, който се открояваше само като тъмна сянка на фона на разпръскващата се от прожекторите светлина наоколо.
Лънг вдигна пушката си — „Манлихер“ с упойващи куршуми, които при попадение предизвикваха моментална загуба на съзнание у жертвата. Те бяха по-подходящи за случая от обикновените куршуми, които можеха само да ранят противника и да му дадат възможност да вдигне тревога.
Насочи пушката си с инфрачервен мерник към Сами и огледа добре разположението му, после я вдигна, към терасата. Лампите в къщата бяха изгасени. Насочи пушката си отново към Сами, фиксира на прицел шията Му, и зачака сигнала от другата група отпред.
Човекът на Коуен, заел позиция на покрива на къщата, наблюдаваше с бинокъла си пътя и видя как колата мина покрай ботаническата градина и взе оставения на пост там гангстер. После предаде тихо по уоки-токито:
— Взеха с тях човека горе от хълма. По всяка вероятност в колата има още трима.
Вътре, в тъмната къща, Хатчър изруга тихо.
— Мамка му. Това копеле Варни ме е предало на Джоу Лънг. И той е замесен с тях.
Варни и неговият помощник, младият полицай азиатец Хенри Доу, стигнаха до билото на склона. Полицай Доу знаеше съвсем малко подробности за операцията. Знаеше само, че отиваха да вземат някакъв човек, на когото трябваше да осигурят охрана. Младият, широкоплещест инспектор беше ченге от четири години и беше свикнал да не задава излишни въпроси.
Варни караше бавно под дъжда към портата на имението на Коуен. Видя в огледалцето малко по-надолу по пътя как от завоя се показа колата на бандитите от триадата, движеща се със загасени светлини. Помощникът му, пообезиокоен от дъжда и загледан към тъмните прозорци на къщата, не я забеляза. Като се доближиха до портата, Варни ирисветна с дългите светлини на фаровете си и спря, после вдигна слушалката на радиотелефона, повика телефониста от тяхната централа и поиска връзка с телефона на Коуен.
— Уговорили са се да следват незабележимо колата на Варни до портата и да изчакат да му отворим — прошепна Хатчър.
Коуен предаде това по радиостанцията си на другите. Беше затъкнал един „Смит&Уесън“ и един стар армейски „Колт“ 45-и калибър в плетения си колан, който беше препасал специално за случая. Хатчър се разсмя, като го видя.
— Чайна — каза му той, — много си смешен с това въоръжение.
Коуен се усмихна мрачно.
— Не ме подценявай, Occi di Sassi — отвърна му той. — Знам как да действам с тия неща.
— Успокояваш ме с това — каза Хатчър. Отиде и отвори стъклената врата на терасата. — Ще огледам отзад.
Мина приведен през вратата и се придвижи дебнешком до парапета на терасата. Дъждът доста се беше усилил и видимостта беше влошена. Надникна между пречките на парапета и видя долу Сами, клекнал до една от подпорните колони, пазещ с наметката си от дъжда своя „Мак 10“. След това Хатчър се върна бързо, за да се скрие от дъжда.
По-надолу, в градината, клекналият в мократа трева Лънг погледна часовника си. По това време вече Варни трябваше да е стигнал отпред. Щом започнеше атаката от предната страна на къщата, щеше да възникне голяма суматоха и неговата група можеше да се изкачи по подпорните колони на терасата и да нападне откъм задната страна.
— Ето ги, идват — предаде но уоки-токито си постът на покрива.
Във втората кола на пътя пред входа един от бандитите видя знака на Варни с фаровете.
— Тръгвай! — извика той в уоки-токито си.
Зад къщата Лънг стисна здраво пушката си, натисна спусъка и видя през инфрачервения мерник как малкото куршумче улучи Сами в шията. Той политна назад към подпорната колона. Очите му се изцъклиха; свлече се в седнало положение, облегнат на колоната. Ръцете му се отпуснаха надолу и оръжието му падна на земята.
Лънг отново натисна два пъти бутона на предавателя си и двамата гангстери, чакащи по-назад, се придвижиха бързо през мократа трева към подпорните колони. Лънг измъкна от ръкава си една кама, хвана Сами за косата, изви главата му назад и преряза гърлото му.
— Обажда се сержант Варни — каза англичанинът в слушалката си, когато Коуен отговори на позвъняването. — Няма ли да отворите портата? — Намали скоростта на колата и спря.