— Ето, сега — каза Коуен и натисна лоста, с който се отваряше портата.
Щом двете масивни крила на желязната порта се отвориха колкото да мине колата, Варни натисна рязко педала на газта. Колата се понесе с рев напред по алеята към къщата на Коуен. За момент в обсега на фаровете й попадна един от хората на Коуен, който скочи в розовите храсти. Зад тях колата с гангстерите профуча с рев през затварящите се крила. Варни наби спирачките на движещата се с голяма скорост кола непосредствено пред входа на къщата, изви волана и спря в розовите храсти на градината. Той и полицай Доу отвориха вратите си. Зад тях убийците на Лънг скочиха в движение от колата си и докато Доу се измъкваше през вратата си, неуправляемата кола се блъсна в машината на Варни. Първо я удари странично в задния калник, после се плъзна по едната й страна и удари измъкващия се от нея Доу в отворената врата. Якият полицай изрева от ужас само миг преди връхлитащата кола да го размаже. Изненадан и удивен, Варни тупна на земята от другата страна на колата, където веднага го подхвана един от гангстерите и преряза гърлото му.
Вътре Синг и Коуен се хвърлиха зад дивана, за да се прикрият от дъжда от куршуми, връхлетял през входната врата. Из стаята се разлетяха парчета от стъкла на прозорци и счупени полилеи.
Хатчър надникна от вратата на спалнята и попита дрезгаво:
— Как сте там?
— Засега добре — отговори Коуен.
Отвътре чуваха трещенето на „Узи“-тата, с които бяха въоръжени хората на Лънг, последван незабавно от плътння рев на автоматите „Мак 10“. Нощната тишина се раздираше от трясъка на автоматни откоси и някой вик на ранен. Проблясъците от дулата на автоматите рефлектираха през стъклата на прозорците като светкавици на далечни мълнии. Коуен и Синг бяха съсредоточили вниманието си към входната врата, очаквайки нахлуването на бандитите.
Откъм задната страна на къщата Лънг и неговите двама човека бързо прикрепиха с кожени ремъци шипове от вътрешната страна на глезените си. После се прикачиха с широки колани, като тия на работниците по поддръжката на телефонните стълбове, към колоните, забиха шиповете в тях и започнаха да се катерят.
Отвътре Хатчър видя как първият от главорезите на Лънг стигна до горния край на терасата, прескочи парапета и изстреля един автоматен откос към спалнята Хатчър залегна зад леглото. В тъмнината и дъжда убиецът усети инстинктивно това раздвижване в стаята и изстреля още един ред със своето „Узи“. Куршумите удариха в покритата с огледала стена отзад и отражението на Хатчър се разлетя с хилядите парченца счупени стъкла. Хатчър изстреля къс откос от своя „Ауг“. Пет-шест куршума пронизаха нападателя между брадата и корема. Шокираният от изненадата и болката гангстер беше отхвърлен назад от връхлетелите го куршуми. Преметна се над парапета на терасата и изчезна.
Хатчър чу още един откос от автомат „Узи“ откъм другата стая. Той изтича приведен до вратата на голямата стая тъкмо в момента, когато втори гангстер от триадата влетя в тъмната стая тичайки на зигзаг, и откри огън с автомата си. Библиотечни шкафове, вази, цветя и картини се разлетяха на парчета и в следващия момент Коуен се изправи иззад дивана и гръмна веднъж със своя „Смит&Уесън“. Куршумът удари нападателя в гърдите и го завъртя около оста му с все още подскачащия от стрелбата автомат. По целия диван разцъфнаха топки гъши пух от тапицерията. В следващия миг Коуен усети някакво дръпване в рамото си и остра болка като от убождане. Погледна надолу. „Господи, помисли си той, улучиха ме!“
Гангстерът усети как парещият куршум изгаря отвътре гърдите му, разкъсва сърцето му и изпълва дробовете му с кръв. Тялото му се изпъна в спазъм и той падна напред по очи като молещ се поклонник на Буда. В момента, в който изтича обратно в спалнята, Хатчър видя Лънг да прескача парапета на терасата. Силуетът на гангстера се очерта ясно през отвора на вратата, с мокро от дъжда лице и блеснали от ненавист очи. Само миг по-късно той съгледа Хатчър, но точно тогава Хатчър изстреля един откос в него. Лънг веднага отскочи встрани, но един куршум отнесе ухото му, което се разлетя сред пръски кръв и месо. Хатчър прескочи леглото и прелетя през вратата, замахвайки в движение със своя „Ауг“.
Стовари приклада на автомата си точно в брадичката на Лънг, разби костите й и го отхвърли назад към парапета. Но азиатецът се оказа по-твърд, отколкото предполагаше Хатчър. Замахна към него с нож и раздра ръкава му. Хатчър сграбчи Лънг за китката, вдигна ръката му и я изви настрани. Ножът падна на земята. Политналият назад Лънг се хвана с другата си ръка за Хатчър и двамата се стовариха върху ръба на парапета. Хатчър пъхна лакътя си под дървената горна релса на парапета и се задържа. Още стискаше Лънг за китката, но падащият гангстер се пусна с другата си ръка от него и полетя надолу, извивайки се във въздуха, за да се превърти надолу с краката. Приземи се на едната си страна и силният удар при падането изкара въздуха от гърдите му и му счупи две ребра. От удара Лънг отскочи надолу по наклона и се претърколи до мястото, откъдето започваше високата трева. Преобърна се с мъка по очи, но при самото движение го проряза острата болка от счупените ребра и от раната на главата му.