В това време Хатчър се прехвърли през парапета, обви с два крака подпорната колона и се спусна. Грабна камата на Лънг, паднала в калта, и се затича надолу по склона.
Лънг скочи във високата трева, но болката от счупените му ребра беше по-силна, отколкото той можеше да понесе. Падна на земята с вик и започна да пълзи, за да преодолее последните няколко фута, които го деляха от тъмнината. Но само секунди преди да успее да се измъкне от осветеното от прожекторите петно, той усети как силната ръка на Хатчър го сграбчва за яката и го вдига на крака. Чу стържещия глас на Хатчър в ухото си.
— Ти, копеле мръсно — изсъска Хатчър, — отдавна трябваше да си мъртъв. — Допря върха на камата в гърлото на гангстера и го натисна колкото да пробие кожата му. — Ще трябва да ми отговориш на няколко въпроса — изръмжа Хатчър.
Лънг, победен и унизен, стъпи на краката си и се натисна напред, наръгвайки сам ножа в гърлото си. Предсмъртният му вик беше като на умиращ звяр. Хатчър отдръпна ръката си назад, но острието се беше забило така дълбоко, че мократа дръжка се изплъзна от ръката му. Чу клокочещия звук от гърлото на Лънг, категоричния предвестник на смъртта, усети как тялото му потръпна и се свлече безжизнено на земята.
Хатчър се беше надвесил над него все още стиснал яката му. Главата на Лънг клюмна напред. Хатчър пусна убиеца с лицето в калта.
— Много здраве в ада — изръмжа той с дрезгав глас над тялото на мъртвия гангстер и дъждът се стичаше по лицето му.
УРЕЖДАНЕТО НА ФОРМАЛНОСТИТЕ
На следващия ден имението на Коуен отново беше сцена на интензивни действия, този път от малко по-друг тип. Шестима полицейски служители тъкмо бяха привършили със снимането, разпитите и опитите да се изясни какво се беше случило предишната вечер. Фотографите бяха направили снимки на труповете и колите и останките бяха откарани. Сега градинарите работеха усилено, за да заличат щетите от погрома пред фасадата на къщата.
Една служебна кола спря пред входа. Полковник Джефри Холъуей излезе от нея и бавно се завъртя на токовете си на 360 градуса, оглеждайки съсипаната от битката градина.
Холъуей беше неприятен тип. Човекът, който възглавяваше Главното управление на хонконгската полиция, беше висок около шест фута, с късо подстригана, почти нацистка прическа, лицето му представляваше издължен триъгълник със строго изражение, като най-силно впечатление оставяха светлосивите му очи. Дори и под лъчите на горещото предобедно слънце униформата му в цвят каки стоеше безупречно изпъната без ни една гънка.
Той закрачи към входната врата на къщата с маршова стъпка, като почетен караул пред двореца на Нейно Величество, така изпънат, че беше чудно как не пада назад. В движение потупваше едното си бедро с късо камшиче за езда, което представляваше символ за положението му в йерархията.
Холъуей поогледа вътрешността на къщата, оценявайки щетите, после се насочи към отворената врата на стаята за гости. Раненият в рамото Коуен лежеше на леглото. Пинг, акупунктуристът, беше приведен над него и забиваше игли на определени места по тялото му, за да притъпи болката от раната, която вече беше обработена от лекар.
Тъкмо когато Пинг привърши работата си, Холъуей влезе в стаята. Той нареди на човека, сменящ изпочупените огледала по стената, да излезе. Хатчър стоеше облегнат на едната стена и мълчеше.
— Гангстерско сражение, двама полицейски служители убити, освен тях още осем убити. Адска каша сте забъркали… бих казал — изсумтя ядно полковникът.
— Малко сте смутен, нали, полковник? — отговори му Коуен, без да поглежда към него. — Домът ми беше нападнат от гангстери от триадите. Как се осмелявате да дойдете тук и да ми правите намеци, че аз съм предизвикал това клане.
— Вие вече години наред си търсите белята — изръмжа полковникът.
Коуен си лежеше спокойно със стърчащите от шията, стомаха и краката му игли. Замълча за момент, обмисляйки как да се справи със ситуацията по най-дипломатичен начин. Старият Тсу Фи навремето беше дал такъв съвет на Коуен: „Никога не притискай човек в ъгъла. Не му даваш никаква друга възможност, освен да се бие. Винаги му оставяй-някоя отворена вратичка за изход.“