Коуен въздъхна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Ходите по много тънко въже — каза той на Холъуей.
— Така ли? — иронично запита полицаят, повдигайки вежди.
— Вашият служител Варни беше замесен в играта с ония — спокойно продължи Коуен.
— Интересно! — изръмжа Холъуей и в гласа му се появиха гневни нотки. — Един от най-добрите офицери в Отдела.
Коуен се изсмя.
— Първо на първо, именно Варни предупреди Лънг, че Хатчър е в Хонконг. После, пак той въведе гангстерите през портата на имението ми. И накрая, самите хора на Лънг го убиха, за да му запушат устата.
— Абсолютни идиотщини — изрева полковникът.
— Полковник, Варни е посетил вчера сутринта Хатчър в „Пининсюл“. Само два часа по-късно Лънг нахлува в стаята с намерение да убие Хатчър. Не е успял тогава, защото Хатчър е бил излязъл. След това Варни телефонира на Хатчър тук и му казва, че Отделът за борба с триадите иска да го вземе оттук, за да осигури охраната му. Схващате ли какво се получава?
Присвил очи, Холъуей мълчеше и гледаше втренчено Коуен.
Коуен продължи:
— Когато пристига пред портата, поисква от колата си телефонна връзка с нас чрез вашата централа. После вкарва със себе си хората на Лънг. Сигурен съм, че това може да бъде проверено чрез вашите служители и от записите на проведените разговори. Но се обзалагам, че Варни не е докладвал в полицията за пристигането на Хатчър в Хонконг, защото го е докладвал на Лънг, а не на вас. Обзалагам се също и че не е било планирано осигуряването на охрана за Хатчър, защото Варни изобщо не е имал такива намерения. Разпитайте вашите оператори в централата си. Ще разберете, че той се е обадил от колата си на телефонния ми номер, който не е вписан в указателя, броени секунди преди да ни нападнат.
Гневът на Холъуей бавно започна да се трансформира в съмнение.
— Много убедителна хипотеза — неопределено каза той.
— Там е работата, че не е само хипотеза — каза Коуен. — Хатчър си е помислил, че го следят хора от полицията, но това са били всъщност гангстерите на Лънг от Уайт Палмс, които са били предупредени от Варни. Или дори още по-лошо — хора от вашия отдел, които също са замесени в играта с триадата.
— Отправяте необосновани обвинения — каза заплашително Холъуей.
— Бандитите чакаха отвън, за да отворим портите за Варни — каза Коуен с въздишка. — Той ги въведе вътре.
— Случайно съвпадение на обстоятелствата. Интересно ще бъде какво ще стане, като изложите версията си пред съда — каза Холъуей.
— Никой няма да ходи в съда — спокойно му отговори Коуен.
— О-о?
— Полковник, не ми разигравайте тия сцени на игра на нерви. Интересува ли ви истината?
— Истината? Ха! — изсумтя Холъуей.
— Чуйте какво ще ви кажа — прекъсна го Коуен. — Хатчър се е откъснал от преследвачите си още на Кет стрийт. Но когато дойде тук, хората на Лънг вече бяха поставили къщата под наблюдение. Ето как Варни е открил Хатчър при мен — Лънг му е съобщил това.
— И как ще се оправяме с тая история? — предпазливо попита Холъуей.
— Много просто. В доклада ще пишете, че Варни е дошъл тук в отговор на нашата молба за помощ — каза Коуен. — Той и помощникът му са загинали геройски, опитвайки се да защитят невинни граждани от нападението на крадци. Правите едно пищно погребение на Варни като на герой, загинал в изпълнение на служебния си дълг, и аз забравям цялата тая история. Или пък… можете да направите така, че да се разнесе една страхотна воня откъм вашата служба. А ние можем да използваме като доказателство за оплакването си до съда вашите собствени записи на разговорите. Кое от двете ще изберете?
— Как смеете да ме заплашвате! — изръмжа гневно Холъуей.
— Да ви заплашвам? По дяволите — отвърна Коуен. — Просто ви предлагам приемлив изход от една мръсна история.
— По-скоро бих ви пратил в ада — изсумтя заплашително Холъуей.
— Полковник, само блъфирате — отегчено каза Коуен. — Предлагам, ви идеално разрешение на проблема. Приемете го, докато все още имате тая възможност.
Холъуей прехапа горната си устна. Няколко секунди не каза нищо.
— Повикайте вашия офицер — спокойно каза Коуен.
— Ще му изложа версията за случилото се по най-убедителен начин.
Огледалата вече бяха сменени в стаята за гости и Пинг беше махнал иглите си, когато Тайъна се върна вкъщи и се втурна направо към Коуен. Отначало той й разигра малка сценка, превивайки се уж от болки и отговаряйки й с разтреперан глас.