— Нго джунгъи ней — прошепна му тя и положи нежно ръце на шията му, милвайки лицето му.
— И аз те обичам, скъпа — каза той и намигна над рамото й на Хатчър, който беше седнал на края на леглото.
— Защо не си в болницата? — попита го тя.
— Много съм твърд — каза той и се разсмя. Тя се изправи рязко.
— Майтап ли си правиш с мен!
— Не, само се шегувам.
— Тия работи не са за шеги! — каза строго тя.
— Кажи й, Кристиън. Не бях ли твърд? Не им ли показах на ония къде зимуват раците?
— Той ти е приятел, ще каже каквото поискаш — каза тя и погледна дръзко към Хатчър.
— Occi di Sassi никога не лъже — каза й Коуен. — Кажи, не бях ли страхотен, а, Кристиън? — запита го той с гордост в гласа.
— Мисля, че начинът, по който се справи с полковника, беше още по-респектиращ.
— Хм, дребна работа — извика Коуен и махна възбудено с ръка. След това отметна едната страна на ризата си и показа бинтованото си рамо. — Ами я погледни това. Заслужавам „Пъпл Харт“ скъпа. Бях ранен по време на бой. Само инч по-наляво и на леглото ми вместо нас двамата щеше да седи Буда.
— Трябва да разгледам и останалата част от къщата — извини се Тайъна и излезе. Щом тя затвори вратата, Коуен погледна към Хатчър намръщено.
— Какво ти има пък сега? — попита го той.
— Петима от твоите хора загинаха снощи — каза му Хатчър. Само заради мен. Не съм се захванал с тая работа, за да предизвиквам смъртта на невинни хора. Историята започва да се повтаря. По-добре никога да не бях идвал тук.
Коуен се надигна и постави ръка върху ръката на приятеля си.
— Чуй ме, Кристиън — каза му той сериозно. — Навремето си създаде доста неприятели тук. Тая среща беше неизбежна за теб. Но преди да се подложиш на убийствени самообвинения, искам да ти кажа едно нещо. Всеки от тия мъже, дето бяхме тук снощи, си има свои причини да мрази триадите Чию Чао. Всички имахме стари сметки за уреждане с тях. Всеки един от хората ми остана тук доброволно и беше благодарен за тая възможност. А от друга страна, аз добре ще се погрижа за издръжката на техните семейства. Това наистина няма нищо общо с теб.
— Разбира се. Освен всичко друго сега вече и ти си в списъка на Фонг — продължи Хатчър недоверчиво.
— Не е така — отговори му Коуен. — Да атакуваш нечий дом е подла постъпка. Дори и триадите се срамуват от това. Лунг ме нападна, без да има одобрението на Фонг, сигурен съм в това. И сега Фонг ми дължи извинение. Лънг го опозори… и му разби позициите в бизнеса. Забрави това! Старият Тсу Фи знае как да се погрижи за себе си. Засега ти си единственият, който трябва да се пази от Толи Фонг. Между другото, все още ли имаш твърдото намерение да тръгнеш нагоре към земите Чин Чин?
— Повече от всякога. Сега за първи път разполагам с нещо по-пределено. С име, Чайна, разполагам с име. Уол Пот. Това ми е изходната позиция. Без Уол Пот няма да мога да разбера нищо.
— Ами ако самият Коуди не иска да бъде открит? Я си представи, че повдигнеш камъка и изпод него изпълзи нещо гадно и вонящо?
— Ще се справя и с това, ако се наложи.
— Окей, тогава има само един човек, на когото можеш да се довериш и който може да те заведе нататък.
— Кой е той? — попита Хатчър.
— Дафни Чийн — отговори му Коуен.
Ч’У-ТЯО
Къщата беше заобиколена от цветя и се намираше на тиха уличка в един от най-изисканите жилищни квартали на Макао, на около четирийсет мили от Хонконг с хидроплан. Въпреки спокойствието, което се излъчваше от външния му вид, Макао криеше много страшни тайни, на които бяха свидетели калдъръмените стари улички и терасираните вили в червено и охра, наподобяващи стила на средиземноморието. В него витаеше духът на мистериозното и декаденса. Освен това той беше и център на незаконното прехвърляне на бежанци от Китай, които бяха прекарвани с малки лодки в потайна доба до Хонконг. Беше център и на контрабандата със злато; беше протекторат на гангстерите от китайските триади, занимаващи се тук необезпокоявано с търговия с бели роби, уреждаха се крупни сделки за контрабандна доставка на наркотици от Златния триъгълник до Амстердам и други пристанища на западния свят; издаваха се заповеди за екзекуции иззад фасадите на потъналите в тишина и разкош вили в стил рококо. Редиците смокинови дървета от двете страни на Прейъ Гранде криеха зад себе си престъпления от всякакъв вид.
Уонг, оттеглилият се сан уонг на Уайт Палмс, който вече беше прехвърлил осемдесетте и беше възглавявал престъпната триада повече от петдесет години, се беше отдал на любимото си занимание — хранеше екзотичните тропически рибки.