Самият той беше избрал Толи Фонг за свой Ред Поул още когато Фонг беше едва на двайсет години и досега не беше имал основания да се усъмни в правилността на избора си. Но той също така беше предупредил Фонг, че Джоу Лънг е опасен като Номер Едно, избухлив и безразсъден убиец, който, както казваше старецът, „разсъждава с тестисите си“. Сега Уонг трябваше да се оправя с последиците от нападението на Лънг срещу дома на Коуен.
Фонг пристигна пред къщата точно в десет часа, след като беше долетял от Банкок с първия сутрешен полет. Къщата всъщност представляваше една чудесна вила в средиземноморски стил, боядисана в мандаринов цвят. Беше близо до авеню „Консейеро“, което се извиваше покрай Гуайа Хил и имаше може би най-хубавия изглед в цяло Макао към малкия полуостров отсреща. Според слуховете същата вила е била убежище на Сун Ят-сен, докато е кроял заговора за свалянето на династията Манчу — само по себе си това беше апокрифна, но не и невероятна история. Над къщата, на върха на хълма, се издигаха останките на църквата „Свети Павел“ — някога величествена сграда, за съжаление разрушена от тайфун през 1835 г. А от задната веранда на вилата старецът виждаше в далечината старинната кула на морския фар на китайския бряг и отвъд нея — Южнокитайско море.
Фонг застана пред входната врата и се огледа в стъклото й преди да позвъни на звънеца. Той беше атлетичен мъж, висок на ръст за китаец, със светла кожа. Занимаваше се с културизъм. Имаше черни очи, изпъстрени със златисти петънца. Черната му коса беше подстригана по последна мода — отстрани се спускаше над ушите му и подчертаваше изящните ястребови черти на лицето му. Предпочиташе да се облича по западен образец и носеше тъмносин памучен костюм и червена копринена вратовръзка. Фонг беше красив мъж, чийто външен вид имаше един — единствен недостатък — безжизнената непроницаемост на изражението му! Дори можеше да се каже, че няма никакво изражение на лицето си, просто маска с движеща се уста на нея. Един бодигард с размерите на борец в сумо отвори и го въведе в къщата.
Старецът беше в любимата си стая в задната част на къщата и хранеше рибките си в трите стогалонови аквариума. Рибките бяха най-голямата му гордост. Той беше дал име на всяка една от тях, знаеше навиците им. Когато въведоха Фонг в стаята, старецът в момента им говореше ласкаво, докато разтрошаваше изсушени океански скариди в един от аквариумите. Фонг се поклони почтително. Уонг само кимна с глава.
— Добре дошъл, Толи — каза старецът, без да вдига поглед от аквариума. — Как мина пътуването до Банкок?
— Излезе по-кратко, отколкото го бях планирал — отговори Фонг. — Наложи се да се върна, преди да съм си свършил работата, но бих могъл да се върна там-утре.
— Какво се е случило в къщата на Тсу Фи? — попита бившият сан уонг.
— Лънг се е бил побъркал — отвърна Фонг.
— Само това ли имаш да ми кажеш по тоя въпрос?
— Какво друго има за казване? — добави Фонг. — Въобще не съм говорил с Лънг. Той бил разбрал, че Хатчър е в Хонконг от някакъв наш информатор в полицията на име Варни. И тогава нападнал къщата. Сега те всички са убити, включително и полицаят. Никога няма да разберем как точно е станало това.
— Предупреждавах те, че един ден тоя Лънг ще те компрометира — каза оттеглилият се сан уонг.
Фонг кимна с глава. Беше притеснен от факта, че старият сан уонг настоява да обсъждат тази ситуация, която представляваше фундаментална грешка на самия Фонг.
— Той беше дал още преди много години ч’у-тяо да ликвидира американеца — каза Фонг с оправдателен тон.
Ч’у-тяо представляваше клетва, подпечатана с кръв, клетва на честта, клетва, която според традицията можеше да бъде изпълнена с нечия смърт.
— Всъщност той я е изпълнил. А ти беше ли одобрил тая акция? — попита старецът, продължавайки да си играе с рибките.
— Разбира се, че не — отговори му Фонг.
— Ние не искаме война с Тсу Фи — каза старецът.
В тоя момент Фонг реши, че сега е времето да изложи директно проблема си.
— А не е ли сега подходящият момент да се отървем от тоя еврейски мей гуок! — каза той бавно.
Старецът погледна нагоре със силно присвити очи. Изгледа Фонг в продължение на няколко секунди и младият мъж се почувства някакси неудобно, осъзнавайки, че е казал нещо нередно.
— Погледни тук! — каза старецът. Потопи ръката си в един от аквариумите, разтвори дланта си и една голяма жълта рибка заплува спокойно около ръката му.
— Ела, Шанг, ела при татко — прошепна старецът. Накрая рибката доплува съвсем близо до ръката му, започна да я кълве тук-там и да търси храна. Уонг сграбчи рибата и бързо я прехвърли в един от другите аквариуми. Почти веднага върху нея се нахвърлиха три рибки. Две от тях бяха доста по-малки. Голямата риба се засуети, стрелна се встрани да им избяга, но там веднага я нападна и я закълва по хрилете една малка черно-бяла риба домино. Голямата рибка се обърна на една страна, като продължаваше да мята неистово опашка, но явно вече умираше. Двамата мъже погледаха още малко и видяха как голямата риба беше изкълвана до смърт от половин дузина други рибки.