— След човека рибите са най-привързаните към територията си същества на земята — каза старият мъж. — Ако пуснеш непозната риба в тяхната територия, те я убиват. Дори и най-малките риби я нападат. И ето, голямата риба изведнъж се оказва заобиколена отвсякъде от противници. Атакуват центъра й за равновесие и тя остава безпомощна. — Той погледна към Фонг. — Разбираш ли за какво ти говоря?
Фонг кимна с глава.
— Добре-е. Ти беше най-добрият Ред Поул във всичките триади Чию Чао — каза Уонг. — Но да обявиш война на дома на Тсу Фи и да го нападнеш на собствената му територия е самоубийство и Лънг можа да се убеди в това.
— Аз няма да допусна същата грешка — каза Фонг.
Старецът го изгледа още няколко секунди и кимна отново. — Ние извършваме много бизнес-операции в Хонконг — каза той. — Коуен е уважаван и почитан от всички триади Сън Лий Он. Той има огромно влияние в деловите среди. Да правим бизнес в Хонконг означава да правим бизнес с него. Ти трябва да оставиш настрана гордостта си. Джоу Лънг те компрометира. Правилата на Обществото изискват да се извиниш и да направиш някакъв жест за изкупване на обидата.
— Затова именно ще отлетя от Банкок още тая сутрин.
— Хай. Тогава обади му се още сега. Уговори си с него среща за днес. Оправи тая работа. Трябва да излезем от това неприятно положение колкото може по-бързо.
— Ще го направя веднага — каза Фонг.
— Мем гой — каза старецът. — Разбрах освен това, че и ти си дал чу-тяо да убиеш американеца. Ако е необходимо, грябва да си готов да забравиш за това.
Фонг го погледна изненадан.
— Не мога да направя това! — каза новият сан уоиг, но неговият предшественик и учител го прекъсна, преди да довърши.
— Можеш и ще го направиш, ако е необходимо — каза той категорично и се обърна към аквариумите си.
Фонг разбра, че разговорът е свършил. Поклони се почтително на учителя си.
— Йо сахн — каза той.
— Йо сахн — отговори му старецът.
ДАФНИ
Миризмата на барут още не се беше разнесла от стаите в къщата, а те вече очакваха пристигането на Дафни. Според Коуен Дафни беше единственият човек, на когото можеше да се има доверие, за да съдейства на Хатчър. Тя пътуваше нагоре по реката до опасните райони и търгуваше с разбойниците — тайландска коприна и мадраски памучни платове, които прекарваше контрабандно до безмитната зона в колонията. Две нейни, качества имаха изключително значение за тази дейност: нищо не беше в състояние да я уплаши, с което тя беше спечелила уважението на пиратите, и освен това плащаше в злато. Дори и Тс’е К’ам Мен Ти не посягаха на тоя труден за преглъщане залък.
Но Хатчър като че ли се досещаше за интимната мисъл на Коуен. Дали пък старият му приятел не се опитваше да се прави на Купидон? Първата среща на Хатчър с Дафни беше резултат от една своенравна шега на Коуен. Тогава Тсу Фи беше сигурен, че Хатчър ще хлътне по нея, а също и че тя ще пренебрегне нахакания гуай-ло-янки.
Коуен също си спомняше за оная вечер. Колкото и странно да беше, но тъкмо Дафни Чийн доведе приятелството между Коуен и Хатчър до неговия завършен вид, доколкото отношенията им преди срещата на Хатчър с нея бяха в нещо като изпитателен период, период на спорадични препирни, обмисляне и резервираност — повече желание за истинско приятелство. Още от самото начало Коуен виждаше в своя приятел човек с изключителна, дори понякога плашеща способност за вътрешен баланс — човек изключително верен и предан, с неповторимо чувство за хумор от една страна, а от друга — хладна пресметливост и съобразителност. Той беше опознал и тъмната страна на личността на Хатчър — човекът постоянно с пръст на спусъка, който можеше да убива във всеки момент, неочаквано и хладнокръвно, като прищракването на пружина на капан. Познаваше освен това и ексцентричните му привички. Хатчър спеше на пода, предпочиташе да чете на китайски вместо на английски, понякога по два-три дена не слагаше нищичко в уста, имаше изключителна памет, способна да игнорира очевидното и да съхранява само това, което смяташе за важно. Например Хатчър знаеше, че Сам-Сам Сам е левичар, но не можеше да си спомни нито една от татуировките, с които беше покрито тялото на пирата.