— Чайна! — извика тя. — Най-после някой, с когото да мога да си поговоря.
Коуен я целуна по едната страна, след което се обърна към Хатчър.
— Мис Чийн, Дафни, бих искал да ти представя един мой приятел — Крие, ъ-ъ… — той се запъна, защото беше забравил второто име.
— Лъндън — намеси се бързо Хатчър.
Усмивката изчезна от лицето й. Кимна студено.
— Мосьо — каза тя с френски акцент съвсем тихо, обърна гръб и понечи да се отдалечи от тях. Хатчър забърза след нея.
— Аз съм адвокат — продължи Хатчър. — Всъщност защитавам интересите на едни ваши стари съдружници.
Тя се обърна рязко към него и го погледна втренчено изпод абаносовите си вежди с полуотворена от изненада уста.
— О-о?
— Да. Хауърд Силвестър и Алън Митчъл. Лицето й остана безизразно, без дори и едно мускулче да потрепне но него, но Коуен едва не си глътна езика. Усещаше как приятелството му с Дафни Чийн се изпарява с всяка следваща дума на Хатчър. Хатчър се приближи непосредствено до нея, подхвана я съвсем нежно за лакътя и я поведе към терасата.
— Виждате ли, те са понасъбрали доста изобличителни материали във връзка с вашия бизнес с фалшификати на тяхната търговска марка отпреди сливането. Те смятат, че имат доста силни аргументи за обявяването на недействителността на сливането и новата марка „Блу Макс“…
Гласовете им се изгубиха сред шума на тълпата и Коуен можеше само да наблюдава разговора им от разстояние. Докато се движеха и разговаряха, нейните очи приличаха на очи на убиец. После изведнъж двамата спряха и се обърнаха един срещу друг, лице в лице. Хатчър се наведе към нея и бързо й заговори нещо. Устата й се отвори от удивление, тя сякаш за миг изгуби самообладание, след това последва бърза размяна на реплики и от едната, и от другата страна и когато явно изчерпаха темата, Хатчър се поклони, целуна й ръка и се отдалечи. Закрачи гордо към Коуен, явно доволен от себе си, с усмивка на уста.
— Имам уговорен обяд за утре — каза той. — Само ние двамата. Чакай тук, ще ти донеса нещо за пиене. Скоч с малко вода без лед, нали? — И той изчезна отново.
Малко след това Дафни се насочи към Коуен, готова да го разкъса с поглед.
— Защо не ми каза, че се казва Хатчър? — попита го тя.
— Нямам никакво извинение — измънка Коуен.
Тя се загледа след Хатчър, докато той се провираше през тълпата.
— Наистина ли имаш уговорен обяд с него? — попита я Коуен.
— Да — отвърна му тя.
— Какво толкова ти каза той? — попита я Коуен. Тя се усмихна загадъчно, изгледа го неопределено за миг и каза:
— Питай него. — След това се обърна и се отдалечи.
— Какво толкова й каза — понита Коуен, когато приятелят му се върна с питиетата.
Хатчър поклати иронично глава.
— Няма да ти кажа.
Сега вече Коуен видя пред себе си един по-различен Хатчър. Постоянно напрегнатият спусък в него като че ли беше блокиран с предпазител. Безмилостното, напрегнато острие като че ли беше смекчило агресивността си — беше станал някак по-замислен, по-съзерцателен. Усещаше може би не толкова че Хатчър се размеква, а по-скоро, че познатите две страни от характера му са изгубили обичайния си баланс. И макар, че от една страна, Коуен се радваше на тая промяна у приятеля си, от друга страна, тя пораждаше и чувство на безпокойство. Ако Хатчър тръгнеше отново нагоре по реката, той не можеше да ей позволи да изгуби старите си рефлекси. Светът на Тс’е К’ам Мен Ти изискваше трезв разсъдък и безмилостен инстинкт. В него „Първо стреляй“ беше неотменимият закон на тези, които искаха да надживеят враговете си.
Позвъняването на входната врата го извади от потока на спомените му.
Жената на прага имаше кожа с цвета на мляко с какао и гледаше Коуен отгоре с леко изтеглените си зелени очи. Беше висока и елегантна, облечена в тясна рубиненочервена копринена рокля с наметнато бледорозово копринено сако — облекло, подчертаващо женската й сексапилност, но и изискан вкус. Едва прекрачила прага, тя хвърли встрани обувките от дългите си, загорели до цвят на какао крака.
— Здравей, Чайна — измърка тя нежно и го целуна по челото. После, без да губи време, направо запита: — Къде е той?
— Навън, на терасата.
— Променил ли се е?
— Поостарял е малко, като нас. Поприбавил е някой и друг белег. — Повече не можа да й каже. Тя изчезна към терасата.