— Ченг ней, Хатчър…
ЙЕН ДЮИ ЙЕН
Коуен не се изненада, когато Толи Фонг му се обади. Това беше нещо обичайно — въпрос на чест за всеки, който принадлежеше към общността на триадите — било към традиционната част на тая общност, Сън Лий Он, или към оная нейна част, която беше изцяло извън закона, Чию Чао. Както повеляваше традицията в такива случаи, Фонг предложи среща още същия следобед в един ресторант в Уончай. Те се споразумяха по основните въпроси. Срещата беше уговорена за четири часа. Всеки от тях щеше да бъде придружаван от трима представители на своята триада; всеки от тях щеше да избере по един изтъкнат представител на общността на триадите, който да бъде наблюдател при протичането на срещата; всички щяха да се явят там невъоръжени. Нападението над къщата на Коуен не беше изрично споменато като тема на разговорите.
За срещата Коуен избра най-консервативния си чиопг-сам. Той потегли с ролсойса си в три и четирийсет и пет, като взе със себе си Синг, който вече беше излязъл от болницата и още двама членове от своето „семейство“. Хатчър и Дафни още стояха зад затворените врати на спалнята. Нямаше нужда още сега да ги уведомява за срещата.
Ролсът се спусна бавно по стръмния планински път, мина покрай имението на губернатора и консулството на Съединените щати и пое надолу по Коноут стрийт към шумния и пренаселен „Уончай“, после се плъзна по многолюдните улици, проправяйки си път сред многобройните рикши и пешеходци към тясната и сравнително спокойна пресечка „Лан Фунг Ели“. Малко по-надолу, някъде в средата на тясната уличка, една ръчно изписана табела известяваше за съществуването на малкото безлично ресторантче „Лон Сонг“, посещавано предимно от живеещите в квартала. Шофьорът паркира ролса непосредствено пред входа и Коуен влезе вътре без забавяне, съпровождан от Синг и другите двама.
„Лон Сонг“ представлявяше тесничко, слабо осветено заведение, едва побиращо десетте маси, разположени вътре. Въздухът вътре беше напоен с миризмата на чесън. Беше вече четири и десет, но заведението никак не беше пренаселено. Всъщност вътре беше само собственикът му, един позастаряващ мъж с изправена стойка и дълги посивели бакенбарди. Той се втренчи в Коуен през двуфокусните си очила, усмихна се и се поклони.
— Голяма чест е за мен, Тсу Фи — каза той.
— Пристигнаха ли вече другите?
— Хай. И наблюдателите дойдоха.
— Хо — каза Коуен. Той и тримата му придружители последваха собственика ио едно мръсно коридорче зад бара, водещо към една врата в дъното. Собственикът на ресторантчето отвори вратата и ги пропусна да минат. Зад нея имаше една малка площадка и стълбище, водещо към подземието. Помещението беше прашно и съвсем оскъдно осветено — явен белег за рядката му употреба. В центъра му беше разположена малка масичка с два стола. В средата на масичката имаше сервиз за чай. Сервирани бяха само две чаши.
Съгласно традицията Толи Фонг, който беше нанесъл оскърблението, беше пристигнал пръв. Той беше седнал с лице към входа. Зад него стояха прави тримата му адютанти с ръце, скръстени на гърдите.
Освен тях в стаята имаше още двама други мъже. Единият от тях беше Сам Чин, доайен на китайската общност и уважаван банкер, сан уонг на една от най-уважаваните триади в общността на Сън Лий Он. Другият беше Лон Тунг, сан уонг на Хауз ъв Севън Дриймс, една от най-опасните триади от общността Чию Чао. Двамата присъстваха тук като наблюдатели на срещата, гарантиращи, че няма да бъде извършено насилие, и че проблемът, каквото и да беше неговото естество, ще бъде решен удовлетворително и за двете страни — било чрез приемане на поднесеното извинение, било чрез официално обявяване на война между двата клана. В общността на триадите внезапното и необявено нападение се смяташе за безчестна постъпка. Членовете на клана, извършили нападението, се смятаха за отлъчени от общността. Инициативата от страна на Фонг за уреждането на срещата се смяташе в такъв случай за негово задължение.
Фонг стана прав, когато Коуен влезе в стаичката. На ницето му се появи едва забележима усмивка. Репутацията му на най-безмилостния убиец сред триадите Чию Чао беше неоспорима.
Той и Коуен седнаха един срещу друг. Фонг наля чай п на двамата. Всички останали мълчаха. Не се чуваше дори и покашляне. Фонг отпи една глътка чай, преди да започне. Коуен се облегна назад, отпи от чая си и отправи поглед през масата към Фонг, йен дюи йен, очи в очи. Според обичая няма ставане от масата, докато проблемът не бъде разрешен — било чрез даване на прошка или чрез обявяване на война.