Пак според традицията, двамата мъже разговаряха чрез посредничеството на поканените от тях наблюдатели — ритуал, чиято цел беше да се избегне евентуална пряка конфронтация помежду им. По такъв начин възможността за сарказъм и каквато и да е предизвикателхост в тона бяха отстранени от преговорите. Фонг вдигна ръка, Тунг се наведе към него и Фонг започна да шепне в ухото му.
— Върнах се от Банкок веднага щом разбрах за нещастния инцидент в дома ти предната вечер — каза Тунг, повтаряйки прошепнатите от Фонг думи.
Сам Чин се наведе към Коуен, който прошепна своя отговор.
— Мем гой — повтори Чин думите на Коуен. — Доволен съм, че си действал толкова бързо.
— Надявам се разбираш, че това нападение не е биио извършено по мое нареждане? Аз не съм давал заповед за извършването на това оскърбление над твоя дом.
— Вече знам, щом ти казваш така — беше отговорът на Коуен.
— Дойдох тук да ти поднеса извиненията си — каза Фонг чрез Дон Тунг.
По-нататък разговорът продължи по същия начин — Фонг прошепваше това, което имаше да каже, на Тунг, който го повтаряше, а Коуен отговаряше чрез Чин.
— Ти извърши насилие над моя дом — отговори наблюдателят от страна на Коуен. — Това е безчестие според закона на триадите.
Фонг бързо зашепна доста дългия си отговор, а очите му заблестяха на фона на сумрачното осветление.
— Казах ти, че не е било по мое нареждане. Но наистина, извършил го е моят Номер Едно. Лънг е платил скъпо за тоя си грях. Аз дойдох тук, за да се извиня за неговата глупост и да помоля Тсу Фи за прошка. — Той изчака само докато Лон Тунг повтори думите му и още преди Коуен да има възможност да отговори, продължи нататък, шепнейки на ухото на Тунг. Лон Тунг каза:
— И да предложа компенсация за това оскърбление.
Коуен се наведе напред и поддържайки стила на по-особеното положение, което му предоставяше ситуацията, зашепна бързо на Чин.
— Извинявам се, не чух последното — каза той.
Тунг повтори:
— Толи Фонг предложи компенсация за оскърблението, нанесено на Тсу Фи.
Коуен кимна. Отпи още една глътка чай, преди да прошепне отговора си на Чин.
— Тогава приемам твоите извинения — повтори Чин.
— Мем гой — каза Тунг и кимна с глава. — И каква компенсация Тсу Фи смята за подходяща?
Коуен отново отпи глътка чай, без да отделя поглед от Фонг. После бавно прошепна нещо на ухото на Чин. Чин го изгледа изненадано. После се изправи и каза:
— Изкуплението, което се иска, е да се откажете от кръвната вражда с онзи мей гуок Хатчър.
Мъжете и от двете страни на стаята бяха поразени. Двамата наблюдатели, Чин и Тунг, се гледаха напрегнато един друг. Това искане щеше да породи доста трудности в преговорите. Самият Фонг едва се сдържаше да не даде израз на гнева си. В очите му проблесна омраза само при споменаването на кръвния му враг. Съобразявайки се с нареждането на стария сануонг, той трябваше да приеме това искане, но поне първоначално трябваше да се противопостави, за да спаси реномето си.
Той поклати отрицателно глава, все още йен дюи йен с Коуен.
— Не мога да приема това — прошепна той на Тунг с изпълнен с омраза глас и достатъчно високо, за да го чуе Коуен. — Тоя мей гуок ян уби баща ми.
— Доколкото аз знам, тоя мей гуок е убил в положение на самозащита — отговори Коуен със също толкова висок глас, без да дочака повтарянето на репликата от Тунг.
— Той обезчести Хауз ъв Фонг също както Лънг обезчести твоя дом — Фонг отвърна рязко, все още йен дюи йен, но вече говорейки директно на Коуен.
— Значи ще имаме равностойна компенсация — отвърна бързо Коуен.
Отговорът му за момент като че ли обезоръжи Фонг. Той беше преди всичко убиец, а не човек на преговорите.
— Не! Няма да е равностойно, докато Хатчър не отиде в ада при Лънг. Това, което искаш, е абсурдно.
Коуен разтвори ръце встрани в жест на невъзможност повече да убеждава съперника си.
— Както и да е, все пак това е цената, която трябва да платиш за безчестната постъпка на Лънг.
Фонг бавно поклати глава, без да отделя поглед от очите на Коуен, и заговори, а гневът му нарастваше с всяка дума.
— Дал съм обещание, скрепено с кръв, клетвата ч’у тяо — произнесе бавно Фонг.
— Честта си е чест — каза Коуен. — Казах вече, искам край на тая кръвна вражда.
— А аз пък казвам, че това между мен и Хатчър не ти влиза в работата — каза Фонг, привеждайки се напред към Коуен.
— Тогава не мога да приема извиненията ти — каза Коуен с деликатно изразено чувство за превъзходство.
Сам Чин пристъпи напред и се прокашля леко.
— Дьой мджу — каза той и се поклони, — струва ми се, че Тсу Фи би могъл да предложи и някакво друго изкупление, по-приемливо за Тсу Фонг, така че тоя спор да бъде уреден по мирен начин.