Коуен беше непреклонен. Според традицията Фонг по принцип беше длъжен да приеме всяко направено му разумно предложение.
— Не — каза той. — На моя дом беше нанесено оскърбление. Аз имам право на това искане. Освен това то има отношение към самия случай, защото Лънг нападна дома ми именно с цел да убие тоя мей гуок, който беше мой гост.
— Но и аз също казвам не — отвърна бързо Фонг.
— Тогава аз ще разглася навсякъде, че Толи Фонг е нарушил закона на Сън Лий Он.
— Аз не съм от Сън Лий Он, аз съм от Чию Чао — каза той.
— Ние всички сме сродници по клетва — каза Коуен.
— Щом си изменил на клетвата си спрямо дома на Тсу Фи, значи си изменил на Чию Чао и на всички триади.
— Така да бъде — каза Фонг със сарказъм в гласа, нажежавайки обстановката. Вдигна чашата си и я удари в масата, разбивайки я на парчета. Коуен се дръпна назад, изненадан от избухването му. Фонг удари по масата със страничната част на дланта си сред парчетата от счупената чаша.
— Обявяваш занзенг на Тсу Фи? — каза Тунг, очевидно изненадан от това, че Фонг беше довел това противопоставяне до краен предел. — Тсу Фи е прав. Върху теб ще се стовари гнева и на Чию Чао и на Сън Лий Он.
— Тогава и аз ще трябва да обявя война на Тсу Фонг — каза Коуен. Той се изправи и презрително смете с едно движение на ръката си парчетата от счупената чаша от масата. — Имаш един час, за да напуснеш Хонконг — продължи Чайна.
Фонг погледна нагоре към него с все още стиснати гневно устни.
— Все още имаш възможност да промениш решението си — бавно промълви Чайна.
— Ти, Коуен, имаш дързостта да заплашваш новия сан уопг на Уайт Палмс?
— Тоя остров е моя територия — каза Коуен с нетърпящ възражение тон. — Ако не си наясно с това, значи си по-глупав отколкото те мислех.
Фонг се надигна бавно от мястото си.
— Глупакът си ти, янки — каза той, — щом искаш да предизвикаш кръвопролитие заради тоя шпионин мей гуок. Той е лъжец. Мами приятелите си. Убива тия, които са му се доверили.
— На мен такъв ми харесва — отговори Коуен. — А твоят час започна да тече.
Фонг го изгледа безмълвно още няколко секунди.
— Добре — каза той накрая. — Няма да обезчестя сан уонг на Уайт Палмс. Но сега ти ме унизи, мей гуок — каза той на Коуен.
— Ще ти мине — каза Коуен и Фонг се наежи отново. Той се обърна към всеки от наблюдателите, поклони им се последователно, след което изхвърча от стаята и затича нагоре но стълбите, последван от хората си. Лон Тунг излезе веднага след него. Коуен отпусна облекчено рамене. Беше победил. Сърцето му блъскаше учестено в гърдите, но той беше удовлетворен, че е успял и че е избягнал кървавата разправа с Уайт Палмс.
Сам Чин докосна Коуен по рамото.
— Никога не съм предполагал, че си толкова труден.
Коуен вдигна поглед към стария мъж.
— Вярно е — каза той уморено. — За съжаление, Сан Уонг, нямаше какво друго подходящо да поискам.
Толи Фонг стоеше отвън пред ресторантчето и очакваше да дойде колата му. Войната между Тсу Фи и Тсу Фонг беше избегната. Все още го терзаеше мисълта за оскърблението от постигнатия компромис, но това беше необходим компромис. Засега трябваше да забрави за своята чу-тяо да убие Хатчър, но всъщност това не беше толкова важно, защото то идеално съответстваше на плановете му. Беше чакал цели осем години, за да влезе в дирите на Хатчър, можеше да почака още няколко седмици. Но за Толи Фонг с Хатчър беше свършено. Това беше само въпрос на време.
Сенките отвън ставаха все по-дълги. Както лежеше до Хатчър, Дафни се обърна на една страна и прилепна плътно към него.
— Надявам се, че няма да устроиш някоя касапница там — каза тя. — Ще навредиш на бизнеса ми.
— Ще гледам да не навреждам на бизнеса ти. Може пък да е по-добре за теб, ако се отървем от Сам-Сам — изръмжа дрезгаво Хатчър, обърна се към нея и я притисна още по-силно към себе си.
— Да ти припомням ли обещанието за доставките на индийски памучен плат, което ми даде преди… колко години станаха?
— Доста отдавна беше — отвърна той. — Ще видя какво мога да направя.
— Кога си заминаваш?
— Веднага щом свършим с тая работа нагоре по реката.
— И повече няма да се връщаш?
Той се опита да отговори нещо, но тя сложи ръката си на устата му.
— Чайна ми разказа всичко. Знам, че е опасно за теб да оставаш в Хонконг. Само искам да знам какво смяташ да правиш. Просто бих искала тоя път да ти кажа джой гин.
— Вече го направи — каза той с дрезгавия си глас.
Тя прехвърли дългия си крак върху бедрото му и го притегли още по-близо до себе си.