— Още не съм свършила!
ДИМЪТ
Един блед, явно страдащ от дисиепсия, изключително нервен млад под-под-подсекретар на име Леймър Пелингъм-младши, посрещна Слоун на входа на посолството и веднага му заобяснява как за пръв път му се случвало такова произшествие с убийство в чужда страна.
— Това е идиотщина, пълна идиотщина. Формуляри, формуляри, формуляри — мрънкаше мъжът с пепелявото лице. — Досега не бях виждал такава бюрокрация.
— Да, да, знам колко проблеми изникват в такива случаи — съгласяваше се Слоун съчувствено. — Направо да им се чудиш защо не предадат по-бързо тленните останки на нашите представители и да се отърват от тоя случай, ами усложняват толкова нещата.
— Да. Точно така. Разбира се… — дипломатът заговори отново, но в един момент се сепна от безгрижния тон на Слоун, — …ъ-ъ, служителките от посолството опаковаха всичко… тоест всичко, освен това, което беше в бюрото. Ние запечатахме стаята, оставихме го — бюрото имам предвид — него не сме го пипали. Нали знаете, в случай че там има, ъъ… някакви секретни документи.
Той изговаряше така, сякаш беше горещ въглен, припарващ на езика му. Очевидно беше, че му е изключително неприятно да се занимава с тоя проблем.
— Идеално решение сте намерили — каза Слоун. — Ще хвърля едно око на нещата.
— Ходихте ли в полицията?
— Още не. Дойдох направо тук веднага щом се настаних в хотела. Вие имате ли копие от полицейския рапорт по случая?
— Не. Следователят, майор ъ-ъ Нги, не казва нищо, нито пък дава достъп до каквито и да е документи. Абсолютен гадняр. Разправя, че му трябвали за разследването — измънка набързо Пелингъм. — Но останалите неща са при мен. Елате с мен, ако обичате.
Нервният младши дипломат поведе Слоун през украсените с орнаменти коридори на тайландското посолство към своята канцелария — една съвсем малка, но приветлива стаичка откъм задната част на сградата. Той прерови една купчина папки в шкафа на бюрото си, извади оттам един запечатан плик с надпис „Портър. Последни документи. Поверително.“ и го подаде на Слоун.
— Всичко е вътре — каза Пелингъм. — Всички формуляри, документите му за застраховки, дори и докладите за последните му разходи.
— Интересно. Направо ще ги взема с мен — каза Слоун.
— Може би трябва, ъ-ъ, да им направя копия? — замънка пак Пелингъм, покривайки бузата си с потна длан, превръщайки това, което беше започнал като констатация във въпрос.
Слоун пусна успокоителната си усмивка.
— Ако това ще ви накара да се чувствате по-спокоен — каза той, — чудесно, копирайте ги.
— Те разправят, че, ъ-ъ, в случая той е бил случаен минувач, убит в известна степен случайно, ако въобще е възможно някой да бъде наръган с нож случайно. — Той се поколеба и, тъй като Слоун не отговори нищо, продължи: — Е, не е съвсем героична смърт. Но струва ми се, че така е най-добре с оглед на нашите интереси. Искам да кажа, най-приемливо при създадените обстоятелства.
— Приемливо — каза Слоун. — Идеално го казахте. Напълно разбирам защо сте се насочили към дипломатическото поприще.
— Е, благодаря ви, сър — отвърна Пелингъм. — Имах предвид за семейството и за всички останали.
— Разбира се. Напълно разбирам какво имате предвид и съм съгласен с вас — каза Слоун, опитвайки се да предразположи събеседника си. — Вижте — продължи той, — няма защо да се тревожите повече по тоя въпрос. Аз вече съм тук. Поемам случая изцяло в свои ръце.
— Но…
Слоун подаде илика отново на Пелингъм с широка усмивка на лице.
— Направете си копие и за вас, докато поогледам нещата на Портър.
— Да, да, добра идея. Ами вие, ъ-ъ, знаете ли къде трябва да се изпратят тленните останки и всичко останало?
— Всичко е уредено.
— Ох, слава Богу — въздъхна с облекчение новакът дипломат.
— Само ми покажете къде е кабинетът на Портър, преди да се заемете с копирането на документите.
— Да, да, сега.
Младшият дипломат изгледа Слоун, докато той влизаше в кабинета на Портър, и се чудеше дали не трябва да влезе с него. Но Слоун затвори вратата след себе си и той остана така, загледан в затворената врата, близо цяла минута, след което се отправи забързано към копирмашината.
След почти едночасово тършуване Слоун не успя да открие нищо съществено с изключение на един бележник с кржена подвързия. Дневникът на Портър — една изчерпателна негова автобиография, започваща от януари тази година. Слоун го пъхна в куфарчето си. Прегледа всичко останало в кабинета, но не откри нищо, което да има отношение към случая Коуди — Уол Пот. След като взе и копията от документацията на Портър, той се отправи обратно към хотела си.