— Знам ги всичките тия истории, Чайна — каза Хатчър и махна с ръка.
— Да, но ето и това, което не знаеш — каза Коуен с риторичен патос. — Джоу Кокроуч дойде в Хонконг от Китай. Занимаваше се с това-онова, без особен успех, после отплува нагоре към земята Чин Чин и се захвана с контрабандния бизнес. После прати да повикат и брат му да дойде при него. Тоя негов брат беше Сам-Сам Сам.
— Сам-Сам няма да бъде наблизо — каза навъсено Хатчър.
— Е да, точно така, само на това можем да се надяваме — каза Коуен иронично. — Че Сам-Сам няма да бъде наблизо.
Между тях отново се възцари мълчание и Коуен потъна в дрямка с клюмнала настрани глава; след малко изведнъж се стресна и се събуди, после се унесе наново. Във фееричния полумрак преди зората той изглеждаше като някой древен китайски философ.
Дафни и Хатчър бяха седнали недалече от него на твърдите пейки. Хатчър се беше облегнал назад с изпънати пред себе си крака. Дафни протегна ръка и я плъзна в неговата длан. Той я притисна нежно и я притегли към себе си. Двамата останаха така, загледани напред в избледняващото небе.
Тя се наклони към него и прошепна нежно в ухото му:
— Това ти харесва, нали, Хач? Което ти е на душата, то да ти е на устата.
— Не мога да лицемернича.
— Ожени ли се, Хатчър? — попита го Дафни.
— Не.
— Това ли е причината?
Той се замисли за момент и отвърна:
— Може би.
— Мислил ли си някога за женитба? — попита го отново тя.
— Не — отвърна веднага той, но остана изненадан от отговора си. — Тая мисъл никога не ми е минавала през ума.
— И защо не?
Хатчър не отговори веднага. Прехвърли набързо обичайни причини, които се изтъкваха в такива случаи.
— Аз живея ден за ден — отговори накрая той. — А женитбата означава да мислиш и за вчера, и за утре. — Той се обърна към нея и я погледна в очите. — Или пък цял живот съм бил абсолютен егоист, за да мога да мисля и за някого другиго освен за себе си. Защо питаш? Предложение ли ми правиш?
И двамата се разсмяха тихо в тъмнината.
Тя поклати глава.
— Не — каза тя, — и аз не съм от тия, дето стават за семейство. — За момент тя замълча, а после отново попита: — Мислил ли си си някога за смъртта?
— Не — отвърна веднага той. — Отдавна съм се отказал да мисля за такива наща.
Реката се разделяше на цяла дузина поточета и рекички, лъкатушещи през гъстата джунгла. Това бяха северните граници на тропическите гори в Югоизточна Азия. Само няколко мили на север джунглата отстъпваше място на предпланинските хълмове, а по-нататък и на самите планини, но тук тя все още беше гъста и непроходима. Малкото китайски патрулни корабчета не си даваха много труд, а и почти нямаха възможност да контролират тия места, които приличаха на контролираните от пирата Джийн Лафит райони от началото на деветнайсети век — една непроходима зелена империя на пирати, гангстери и убийци, които бяха готови да се укрият буквално за броени секунди в устията и притоците на голямата река или да изчезнат в скривалищата си в джунглата, защитени от минирани участъци и клопки. Оттук във всички посоки се разпростираха пипалата на този октопод, наречен нелегална контрабандна търговия, с шлеповете и корабчетата, защищавани от природата и от гангстерите, наричащи себе си Тс’е К’ам Мен Ти, — Пазители на Тайните двери — управлявани от свирепия и безскрупулен Сам-Сам Сам и неговите кръвожадни помощници, Батал — убиецът от САВАК, и Били Дет — ликвидатора на Тонтоните.
С изгрева на слънцето дивите обитатели на тая затънтена тропическа джунгла започнаха да се пробуждат и гъсталаците оживяха с утринните животински звуци. Големите индийски щъркели надаваха крясъци, едри жабоци крякаха и подскачаха от клон на клон в храсталаците, рогочовки се промъкваха през шумака, проправяйки си път със здравите си човки, надпреварвайки се в търсенето на храна с плодоядните прилепи. Високо над всички тях орлите се рееха мудно из кървавочерве ното небе, търсейки с острия си поглед нещо подходящо за закуска.