— Доста боеприпаси и съвсем малко оръжия — каза Хатчър.
— По всяка вероятност Сам-Сам си е складирал тежката железария някъде по-нагоре по-реката. Едва ли очаква митничари — предположи Коуен.
— Може — съгласи се Хатчър.
След шлеповете, на неколкостотин ярда нагоре по брега на реката, се появи и самата кръчма „При Ледърнек Джон“ — обширна, грозновата четириъгълна постройка със стени от бамбукови рогозки и покрив от гофрирана ламарина. Кръчмата се издаваше навътре в реката, стъпила на колове на речното дъно, и беше оградена от двете страни с импровизиран дървен кей, като пристан на плоскодънна флотилия. Няколко различни корабчета и лодки бяха вързани за кея. Единият от плавателните съдове беше едно раздрънкано допотопно корабче, най-малко двайсетгодишно, с парцаливо германско знаме, окачено на антената на радиостанцията.
— Бялото раздрънкано риболовно корабче е на Холандеца — каза Дафни.
— Добре — прошепна Коуен. — Може да им избягаме и с корабчето, ако се наложи. — Той отправи поглед с бинокъла си нагоре по реката. Един тежко натоварен шлеп, с грижливо покрита с водонепроннцаем брезент стока на палубата, се спускаше по течението покрай единия бряг на около хиляда ярда по-нагоре от бара.
— Господи — прошепна без дъх Коуен.
— Какво има? — попита го Хатчър.
— Погледни оня шлеп нагоре по течението — каза Коуен и Хатчър вдигна натам бинокъла си.
— Рогът на изобилието — каза Коуен. — Това е плуващият магазин.
Докато наблюдаваха, един мъж излезе на носа на шлепа, протегна се, явно след сън, и започна да пикае в реката. Той беше висок, много мършав негър с омазнена коса, сплетена на тънки плитчици, спускащи се от лентата, превързана около челото му. Синята му риза беше разкопчана до кръста, през рамо носеше АК-47, а на колана му беше затъкнат 9-милиметров пистолет „Н&К“. Носеше слънчеви очила „Порше“ с позлатени рамки.
— Ох, това е хаитянинът, оня, дето му викат Били Дет — каза Коуен. — Тоя идиот имал за хоби да реже крака на хора. Погледни по-назад, към кърмата.
Хатчър насочи бинокъла си по-назад и го свали малко, за да вижда отстрани борда на шлепа. Там, закачено с въже, висеше нещо подобно на чифт обувки. Хатчър превъртя винта на бинокъла, нагласявайки разстоянието между лещите така, че да подобри увеличението. Тогава видя провисналата от горната част на една от обувките посивяла разлагаща се кожа. Около нея кръжеше рояк мухи.
— Господи — изпъшка Хатчър.
— Няма проблем — каза Дафни. — Той не те познава. Сигурно няма да ни обърне никакво внимание.
— Да — каза Коуен. — Дошли сме за бизнес, както обикновено.
Шлепът на Сам-Сам представляваше доста голям и широк плоскодънен речен съд, отрупан със сандъци с контрабандна стока и боеприпаси. С него на борда бяха дванайсетина от хората му плюс седем жени, някои от тях — наложници, като немалко от тях бяха по-твърди в боя и по-кръвожадни от мъжете. Батал беше с него, но не и Били Дет. Хаитянинът не обичаше да плува по реката.
— Какъв му е проблемът на Били Дет? — попита Сам-Сам.
— Не може да плува — отвърна иранецът.
На Сам-Сам това му се стори смешно.
— Страх го е да се вози на шлепа, защото не може да плува? — попита Сам-Сам, напушен от смях.
Иранецът кимна.
— Дявол да го вземе, че и аз не мога да плувам — викна Сам-Сам, заливайки се от смях, и го тупна по гърба.
— Нито пък аз — каза Батал и също се засмя. Някаква глъчка откъм задната част на шлепа прекъсна веселието им и кормчията дотича при тях.
— Какво става там? — запита го Сам-Сам.
Кормчията посочи с пръст към задната част на шлепа.
— Генераторът изгърмя — запелтечи той.
— Добре де, сменете го. Изхвърлете тоя през борда и закачете нов.
Кормчията поклати глава.
— Нямаме — каза той.
— Нямаме резервен генератор?
Кормчията поклати отново глава. Беше навел поглед надолу към папубата.
— Само един генератор? — избухна Сам-Сам. — Имаме всякакви други шибани боклуци на тая скапана баржа. Имаме телевизори, стереоуредби, имаме тайландска коприна и памучен плат от Индия. Имаме цигари от Америка, Франция, Англия, Турция. Египет. Тогава защо имаме само един генератор? Е? Може ли някой да ми отговори?
Той се разбесня по палубата, риташе всичко, което му попаднеше пред очите, псуваше на поразия, мяташе смразяващи погледи със змийските си очи ту на един, ту на друг от хората си. Изведиъж измъкна пищова си. Мъжете и жените по палубата вкупом се отдръпнаха назад. Сам-Сам закрачи по палубата като бесен.
— Кой ще поеме отговорността? — изкрещя той.
Главорезите му го гледаха изплашено, без никой да смее да проговори.