— Кой иска да получи куршум? — изкрещя той. Гласът му ехтеше към джунглата и ехото го връщаше обратно. — Има ли такъв?
Той изчака още няколко секунди, наслаждавайки се на гледката от изписания по лицата страх. После внезапно се извърна и изпразни оръжието си към гората. Птиците се стреснаха и зацвърчаха изплашено.
Сам-Сам се обърна отново към екипажа си и избухна в смях. Бандитите му си отдъхнаха. Разнесе се вълна от нервен смях.
— Е… тогава се връщаме — сви рамене Сам-Сам. — Голяма работа, накъде ще плуваме.
ПРИ ЛЕДЪРНЕК ДЖОН
Синг насочи корабчето към пристана на кръчмата „При Ледърнек Джон“.
— Дръжте се спокойно, освен ако не възникне някаква опасна ситуация, ясно ли е? — каза Хатчър.
Синг и Джоуи кимнаха. Синг ги последва, когато тръгнаха по импровизирания дървен кей и влязоха в бара. На една доста внушителна по размери абаносова плоча над вратата беше вдъпбан надписът: Бар „ПОСЛЕДНА ГРИЖА НА ЛЕДЪРНЕК ДЖОН“, а на долния ред — ОСНОВАН 1977 г.
Хатчър остана изненадан, когато влязоха в заведението. Той беше очаквал да види някакво евтино, мърляво кръчме, изпълняващо ролята на оазис за душите в контрабандното царство на Тс’е К’ам Мен Ти. Но големичкият по размери салон се оказа чист и добре подреден. От едната страна имаше около двайсетина маси, а освен тях и една маса за билярд, която явно беше мината първата си младост. Някакъв негър със сплетена на конска опашка коса беше тегнал на рамо върху масата за билярд и спеше. Беше облечен във военни пангалони с убит маслинен цвят и шарена хавайска риза, а нагънатото под глвата му яке в защитен цвят му служеше за възглавница. От другата страна на помещението беше разположен барът — дълъг изискан дъбов бар, покрит с плочки.
— За поспеден път видях такъв изискан бар в Париж. — отбеляза Хатчър.
— Докаран е от една кръчма в Монткок — обясни му Коуен. — Както разправят, Джон Моряка бил спечелил цялото обзавеждане на комар и го докаран тук на един шпеп. Само че… тук можеш да се наспушаш на какви ни не невероятни истории.
Заведението беше почти празно. Вътре имаше само трима души, ако се брои и тоя, дето спеше на масата за билярд.
Единият от тях беше едър мъжага, седнал на един от високите столове край бара над чаша бира. По главата му имаше по-малко косми, откопкото по билярдна топка, беше обпечен в клин и куртка в цвят каки, а масивният му корем преливаше над военния кожен колан. „Този сигурно е Холандеца“, помисли си Хатчър. Кожата по плешивата му глава беше обгоряла от слънцето и се лющеше. Годините тежък живот по реката бяха оставиш опустошителни следи по лицето му, подпухнали зачервени очи със спукани кръвоносни съдове в тях. Носът му беше подут и осеян с брадавици, а очите му бяха скрити зад издутите клепачи, което му придаваше малко заспал вид.
Другият беше самият Ледърнек Джон. Той беше огромен мъж, висок най-малко шест фута и три инча, тежък поне двеста и двайсет фунта, с ниско остригана червена брада. Ръкавите на камуфлажната му риза бяха навити почти до рамената му и откриваха бицепси с обиколка колкото на гума на камион. Ледърнек Джон изглеждаше като бивш шампион по кикбокс. Не дебел, а едър и як. Изключителен. Косата му беше гъста, започнала да избелява. В очите му горяха весели пламъчета, сякаш току-що беше чул някаква смешна история и в следващия момент щеше да се разсмее. „Пенсиониран шампион по кикбокс, помисли си Хатчър, няма какво друго да е.“ Той погледна зад едрия мъжага и видя моряшките пагони с три нашивки, забити на стената с нож от въоръжението на морските пехотинци.
— Не се разрешава внасянето на железа тук, каубои — каза Ледърнек Джон с глас, който звучеше приятелски, но не допускаше възражения. Хатчър и Коуен дадоха оръжията си на Синг. Бодигардът китаец пъхна под колана си късоцевния „Ауг“ и „Питон“-а на Коуен и излезе навън, където остана облегнат на стената до входната врата. Другият китаец от техните хора, който беше останал на корабчето, отиде в задната му част близо до руля и седна там с опрян на коляното си автомат „Узи“.
Хатчър се насочи към бара. Стената зад самия бар беше превърната в изложба на моряшки принадлежности. Хаотично закачени медали: „Пурпурно сърце“, „Флотски кръст за храброст“ — тия двата бяха достатъчни за да загуби Хатчър интерес, но до тях пък бяха наредени лека картечница М-60, две пушки М-16, една едрокалибърна ловджийска пушка, автоматичен армейски пистолет 45-и калибър, снимки, колани, манерка. А под стената тезгяхът на нивото на бара беше отрупан с армейски и флотски колани, кутии с боеприпаси и няколко пълнителя, ленти за картечницата.