— Хайде ставай — каза Холандеца сърдито и излезе.
— Оня хаитянин ме безпокои — каза Коуен. — Прекалено се интересуваше от нас.
— Може да е от любопитство — намеси се Хатчър.
— По дяволите, не е…
Той изведнъж се спря и погледна през прозореца към Холандеца, който беше стигнал до разнебитеното си корабче и се готвеше за отплуване.
— Сетих се за още нещо — каза той. — Вие отивайте на корабчето, аз искам да задам още един въпрос на Холандеца.
— Побързай! Колкото по-бързо се измъкнем оттук, по-добре ще е — предупреди го Коуен.
Мъжът с конската опашка се надигна на масата с пуснати надолу крака и изгледа как Хатчър излиза от бара. После скочи и се запъти отпуснато към вратата.
Отвън горещината се стелеше над джунглата като топъл сироп.
Холандеца проверяваше колко гориво му е останало. Вдигна поглед към Хатчър, като го видя, че идва към неговото корабче.
— Ja? — каза въпросително той.
— Само още един въпрос. Тоя Тайсунг, началника на лагера, знаеш ли какво е станало с него?
— Офейка нанякъде — отговори Холандеца, без да спира приготовленията си.
— Офейка?
— Ja. Мисля, че в Ханой не гледаха с добро око на него.
— Защо?
— Наркотици, пиячка. Всичките се бяха разложили, нали знаеш.
— Ами другите затворници?
— Нищо не знам за тях — отвърна Холандеца, свивайки рамене.
— А накъде офейка тоя Тайсунг?
Холандеца затвори капака на резервоара и продуха тръбичката на бензинопровода, докато обмисляше отговора на въпроса. Както разговаряха, Хатчър долови с периферното си зрение някакво движение надолу но реката, към мястото на острия завой. Като погледна нататък, видя един шлеп, придвижващ се бавно по стесненото течение около върха на вдадения в реката ировлак.
— Банкок — отвърна Холандеца.
— Банкок?
— Ja, Банкок.
— Още един въпрос — каза Хатчър. — Какво според теб значи Тай Хорс?
Приближилият се до тях Коуен беше изненадан, че отново се споменава за неговата статуйка. Но Холандеца беше не по-малко изненадан.
— Ти откъде си чувал за Тай Хорс?
Сърцето на Хатчър подскочи. Коуен изглеждаше още повече изумен.
— По тия места. Значи ли наистина нещо? — настоя на въпроса си Хатчър.
— Слухове.
— И какви са те? — попита Хатчър нетърпеливо.
— Ами, че имало някаква банда, занимаваща се с контрабанда на хероин в Банкок, която се наричала Тай Хорс. Много опасни главорези били, никой не смеел да си има работа с тях. Това е. Ама може това да са само пиянски брътвежи.
Коуен се опита да прикрие изненадата си. Хатчър се колебаеше. Колкото понадълбоко се ровеше в тоя случай, толкова по-зле изглеждаха нещата за Коуди. Какво ли още знаеше Холандеца?
— Ти не вярваш на тия приказки, така ли? попита той, опитвайки се да бъде сдържан.
— Вярвам само на това, което мога да видя и да пипна — отвърна Холандеца.
— Но е възможно да е така, нали?
— Добре де, сигурно знаеш, че в Банкок всичко е възможно — каза Холандеца, махвайки с ръка.
Холандеца погледна надолу към шлепа. Но Хатчър не беше свършил. Искаше да му зададе още един въпрос. Но преди още да отвори уста, кръвта се изцеди от лицето на Холандеца. Той изблещи очи и се вцепени.
— Muin God! — промълви Холандеца.
Хатчър се обърна и погледна в същата посока. Шлепът се беше подал наполовина иззад завоя на реката. На носа му беше застанал прав Сам-Сам Сам. За момент Хатчър беше шокиран; изпита нещо средно между уплаха и изненада — беше очаквал евентуална тяхна поява откъм другата страна на реката. Сега Сам-Сам се беше озовал между тях и чакащия ги по-долу катер. Пътят им за отстъпление беше отрязан, а на шлепа имаше, най-малко двайсетина мъже и жени.
От вътрешността на бара се чу гласът на Ледърнек Джон:
— Исусе Христе, сега вече оцапахме работата.
— Това е Сам-Сам — ужасен прошепна Холандеца на Хатчър. — Изчезвай оттук, човече! Изобщо не съм те виждал.
Хатчър го сграбчи за яката на якето му.
— Виждал ли си го тук? Началника?
— Мяркал се е насам — запелтечи припряно Холандеца. — Сега се мярка от време на време по търговия. Представя се за тайландец.
— Тайландец? Знаеш ли го под какво име се представя?
— Уол Пот — изкрещя Холандеца, извивайки се в хватката на Хатчър. — Представя се като Уол Пот.
НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА
Пулсът на Хатчър се ускори от шока, когато разбра, че Уол Пот е бил началник на лагера Хюи-куй, но без да се отдава повече на размисли, той изтича по дървения кей към корабчето. Коуен наблюдаваше през бинокъла си шлепа на Сам-Сам.
— Едва ли е разбрал, че ние сме тук — каза Коуен. Свали бинокъла си и погледна към Хатчър. — Може би трябва да се спуснем с корабчето покрай тях и да се опитаме да стигнем до катера.