Хатчър взе бинокъла и започна да разглежда шлепа.
— Ще ни пресече пътя веднага щом ме познае. Защо не вземете вие да се спуснете с корабчето, а аз ще мина по сушата и да се срещнем при катера.
— Не! — каза Дафни. — Заедно сме дошли, заедно ще си тръгнем.
— Сега не е време за излишен героизъм — промълви Хатчър, продължавайки да оглежда шлепа.
— Тя е права — подкрепи я Коуен.
— Вижте какво, той търси само мен. Това ч’у-тяо засяга само нас двамата, вие нямате нищо общо.
Коуен взе другия бинокъл и докато двамата с Хатчър наблюдаваха шлепа, Сам-Сам Сам закрачи по палубата и се запротяга. Една от жените излезе от каютата, дообличайки се в движение. Беше грозна като Сам-Сам.
— Виждаш ли го? — попита Коуен, без да сваля бинокъла си.
— Ъ-хъ.
— Разтоварвал се е за добро храносмилане с тая — каза Коуен. — Пфу, виж я, само дето не е червясала от мръсотия.
— Е, тук не сте на конкурс за мис Вселена каза Хатчър.
— По-скоро ми прилича на мис Свинарка от 1912 г. — каза Коуен и премести бинокъла си, за да огледа останалата част от шлепа.
Когато Хатчър насочи отново бинокъла си към Сам-Сам, видя как някой отиде при него. Това беше мургав мъж, облечен с бяла памучна риза, разкопчана до гърдите. Две ленти с патрони се кръстосваха на гърдите му, а на едното му рамо висеше отпуснато пушка М-16. На колана му висяха пистолет и мачете. Тримата с жената стояха на предната палуба, гледаха към водата и си приказваха нещо.
— Имаш право, изглеждат така, сякаш очакват нападение от армейски подразделения — каза Коуен.
— Тоя сигурно е иранецът — предположи Хатчър.
— Да. Батал. — И Коуен свали бинокъла си. — Е, какво ще правим сега? — обърна се той към Хатчър.
— Аз тръгвам през гората и ще стигна по сушата до катера — каза Хатчър.
— Не мисля, че ще стане точно така — каза Дафни и с глава посочи зад тях. Недалече нагоре, на брега на реката, Били Дет говореше в уоки-токито си.
— Мислиш, че ме е разпознал? — попита я Хатчър. После насочи бинокъла си към хаитянина и го видя как сочи към тях, докато говореше. — Да, познал ме е добави бързо той.
Тогава насочи бинокъла си отново към шлепа и видя, че Сам-Сам също е насочил бинокъл към него. В тоя момент пиратът свали своя от очите си. Ухили се, после устата му се изкриви в зловеща, ехидна усмивка и по устните му можеше да се прочете как произнася думата „Хатчър“. Той вдигна своя АК-47 изпразни пълнителя му във въздуха.
— Любов от пръв поглед — каза Коуен.
— Вижте зад нас — предупреди ги Дафни.
От горния край на кея към тях бяха тръгнали Били Дет и още един от бандитите.
— Синг, Джоуи, погрижете се за тия двамата — нареди Хатчър.
Китайският гангстер кимна отсечено и заедно с Джоуи взеха „Узи“-тата си, скочиха на кея и тръгнаха бавно в посоката откъм която идваше Били Дет.
Ледърнек Джон се беше показал на входа на бара и наблюдаваше развитието на ситуацията.
— Господи, започва да става напечено.
Както стояха на борда на корабчето, Хатчър веднага състави план за действие. Съотношението на силите беше някъде двайсет или трийсет към едно в полза на противника. Хатчър хвана Коуен за лакътя и го избута към задната част на палубата.
— Дафни — изкрещя той с пълен глас, — влез в бара и не се подавай навън.
Той завъртя контактния ключ и задвижи мотора на корабчето с манивелата.
— Хвани руля — нареди той на Коуен, грабна куфарчето си и изтича в предната част на дългата тясна палуба, където се хвърли лежешком и остана плътно прилепен до пода. Легнал, отвори куфарчето и извади оттам малко кубче от пластичния експлозив С-4. Размачка го с ръце във форма на въже с дебелина около два инча и близо два фута дълго.
— Къде, по дяволите, отиваме? — извика му Коуен откъм кърмата.
— Право към шлепа — изкрещя му в отговор Хатчър.
— Какво?
— Спокойно, имай ми доверие!
— Ти си откачил, Хатчър, абсолютно си превъртял — изкрещя Коуен, докато насочваше малкото корабче към шлепа на Сам-Сам.
Дафни бавно отстъпваше към входа на бара, наблюдавайки едновременно корабчето и дебнещите се Синг и Джоуи от една страна, и Били Дет и неговия главорез, от друга. Ледърнек Джон се ирисегна от вътрешната страна на вратата на бара, сграбчи Дафни за рамото и дръпна и нея вътре.
— Ще си отнесеш и ти някой куршум, ако стоиш отвън — предупреди я той.
— Не можеш ли да ни помогнеш, моля те?
— Това не е моята война, мадам — отказа категорично Ледърнек Джон. — Аз живея тук, на това място.
— Тогава дай ми една пушка! — процеди през зъби тя с блеснали едновременно от гняв и страх очи.