Чернокожият с конската опашка се показа на вратата и огледа какво става навън.
Корабчето на Хатчър и Коуен се движеше, криволичейки, към шлепа. От носа на шлепа пък половин дузина гангстери стреляха към него. Куршумите се забиваха в бамбуковите стени на кабинката в задния край на корабчето и от нея хвърчаха бамбукови трески, шляпаха във водата, издигайки водни стълбчета. Коуен въртеше постоянно руля, поддържаики криволичещ курс към шлепа, докато Хатчър лежеше в предната част и стреляше откъслечно, докато увиваше въжето от пластичния експлозив около носа на корабчето.
— Продължавай да криволичиш — изкрещя Хатчър.
На брега Синг и Джоуи стигнаха края на дървения кей. Бяха на разстояние колкото половин футболно игрище от Били Дет и неговия човек. Двамата китайци спряха.
— Дотук — нареди Синг и хвана Джоуи за ръката. Докато още държеше ръката му, иззад ъгъла на бара зад тях изскочи един от главорезите на Сам-Сам и заби нож в гърба на Джоуи на половин педя над кръста му. Джоуи се обърна ревящ от гняв и болка и сграбчи с ръце нападателя си, но раната му беше смъртоносна. Ръцете му се отпуснаха безпомощно и той се свлече встрани, падайки във водата.
Синг сграбчи нападателя за шията и с едно-единствено силно извиване пречупи врата му. Бандитът се свлече на земята. Синг се обърна към Били Дет и помощника му и изстреля един откос към тях. Куршумите удариха помощника в колената и той се свлече с писък на брега. Синг насочи автомата си към падналия речен пират и пусна още един откос в него. През това време Били Дет изстреля два къси реда почти от упор в Синг. Куршумите се забиха в гърдите на китаеца. Той падна на колене. Опита се да се изправи, продължавайки да стреля. Дет стреля в него отново. Синг се строполи по очи на кея, безжизнен.
— Какъв твърд китаец — процеди Ледърнек Джон от вътрешността на бара.
— Съотношението на силите сега е някъде двайсет към две. Не е точно това, което бих нарекъл честна борба — каза мъжът с конската опашка.
— Правилата на честната борба не струват пукната пара тук — каза Ледърнек Джон.
Мъжът с конската опашка се отправи решително към бара и свали закачената зад него лека картечница М-60. Под нея на рафта имаше една пълна с патрони картечна лента. Той метна картечната лента през рамо и се отправи към вратата.
— Стой! — извика след него Ледърнек Джон.
— Спокойно — каза мъжът с конската опашка. — Излизам навън.
— Не и с мойто оръжие.
Мъжът насочи внушителното дуло на картечницата към Ледърнек.
— Взимам я на заем — каза той спокойно и излезе. Ледърнек Джон не можа да каже нищо. Остана, където си беше — с отворена уста и ръце на кръста.
Били Дет мина покрай входната врата на бара, скочи от кея на песъчливия бряг и се затича надолу но течението, оставайки с гръб към мъжа с конската опашка.
На корабчето Хатчър вече беше успял да закрепи около носа пластичния експлозив. Извади от куфарчето си малък, черен ударен възпламенител, протегна ръката си над перилата на носа и го намушка в мекия пластичен експлозив. Един автоматен откос раздроби релинга на носа на корабчето само на няколко инча от ухото на Хатчър. Шлепът се приближаваше бързо към тях.
Хатчър се обърна и запълзя към бамбуковата кабина отзад.
— Хайде да вървим! — извика той на Коуен.
— Къде ще вървим?
— Трябва да се омитаме оттук. Това корито ще полети в небесата всеки момент!
— Защо не ми каза, че си намислил такова нещо? — изкрещя Коуен. Автоматен откос раздроби релинга на две педи от него. Коуен направо обезумя от ярост. Изправи се, излезе встрани от кабинката с руля и стиснал своя „Питон 357“, започна да стреля към Сам-Сам с изпъната ръка.
— Трябва да скачаме вече! — изкрещя Хатчър, както беше приклекнал, хвана с една ръка Коуен през кръста и го повлече зад прикритието на бамбуковата кабина. В този момент едната страна на кабината се разлетя на парчета под дъжда от куршуми, който се стовари върху нея. Хатчър и Коуен се измъкнаха със скок иззад останките и се хвърлиха през борда в реката. Корабчето, останало без управление, продължи като обезумяло да се движи право срещу връхлитащия върху него шлеп.
Двамата се стовариха във водата с такъв плясък, че Хатчър за момент остана без дъх. Усети как тялото на Коуен се извъртя и се изплъзна изпод ръката му. Усетил вече опората на водата под себе си, Хатчър отпусна свободно ръце и крака и спря да се движи. После с едно движение на краката се изтласка на повърхността, пое дълбоко дъх и се гмурна отново, размахвайки слепешком ръце и крака във водата, за да напипа евентуално Коуен.