На около седемдесет и пет ярда зад него мъжът с конската опашка излезе пред входа на бара, вдигна дулото на тежката М-60, нагласи началото на лентата във водача, прищрака затвора и вкара първия патрон в цевта. Преметна свободния край на лентата през рамото си и закрачи към Били Дет.
— Ей! — извика му той. — Ти, дето ти викат Били Дет.
Хаитянинът се обърна към него. Мъжът стоеше разкрачен на брега на реката, насочил леката картечница точно към бившия убиец на хаитянските диктатори.
— Хвърли оръжието — нареди му мъжът.
Били Дет го изгледа неопределено, после се обърна и погледна към Хатчър в реката. Поколеба се за момент, преди да обърне дулото на своя АК-47 към мъжа с насочената към него М-60, но това му решение се оказа фатално за него.
Голямото гърло на леката картечница изрева, бълвайки огън пред себе си. Половин дузина едрокалибрени куршуми се забиха в гърдите на Били Дет. Цевта на автомата в ръцете му се насочи безцелно в небето от удара на куршумената градушка. Коленете му се подгънаха. Той залитна, нагази в реката и падна на колене във водата. Ръцете му се отпуснаха безпомощно, автоматът цопна във водата пред него и главата му клюмна. Били Дет падна странично и се претърколи по очи във водата.
Мъжът с конската опашка се върна обратно в бара, освободи лентата с патроните от водача и се запъти към тезгяха. Там закачи отново картечницата на стената и хвърли лентата на лавицата.
— Добре ще бъде да си офейкал надалече, преди техните хора да се съберат тук и да вземат положението под контрол — беше коментарът на Ледърнек Джон.
— И аз мисля така — каза мъжът с конската опашка.
— Защо, по дяволите, се забърка в тая каша? — запита го собственикът на заведението.
— Казах ти вече, не харесвам нечестната борба.
— Това ли е причината, че не харесваш нечестната борба?
— Знаеш ли какво значи ПВНО-скок? — попита го мъжът с конската опашка.
— Да, скок от пределна височина с ниско отваряне на парашута — отвърна Ледърнек.
— Навремето през ’74-та извърших ПВНО-скок над делтата на Меконг. Беше през нощта. Вятърът постоянно сменяше посоката си и аз съм подминал зоната за приземяване и тупнах в един бамбуков гъсталак зад вражеската линия. Едно бамбукова стебло се наниза в крака ми и излезе от другата страна на пищяла ми, ето тук.
Той вдигна единия крачол на панталона си и показа дълбок неприятен белег почти по средата на пищяла си.
— Озовах се като закован към земята, нанизан на това десетфутово бамбуково стебло, а ония жълтите бяха наоколо. Тогава съвсем ненадейно се появи тоя мъж, като че ли изникнал изпод земята, и ме мъкна като чувал близо половин миля до определената ми за приземяване зона. После пак изчезна, ей така, сякаш се изпари. През цялото време не обели и дума. По-късно някой ми каза, че това е бил тоя мъж, Хатчър, когото наричат Occi di Sassi — Каменният поглед. Сега ясно ли ти е защо се намесих?
После се обърна към Дафни.
— Кажи на Хатчър, че Джони Анса му се е отблагодарил — вече сме квит. Можеш да му кажеш освен това да провери и в един район на Патпонг, казва се Томбстоун. Има едно заведение там, нарича се „Лонгхорн“. Доста от нашите, дето се биха във Виетнам, се навъртат там.
След като каза това, мъжът с конската опашка се обърна и изчезна през задния вход на заведението.
В това време надолу по реката големият катер се промъкна през гъстата димна завеса, която беше забулила отвсякъде шлепа. Кормчията забеляза Хатчър и Коуен във водата и се насочи към тях. Когато ги доближиха, включиха двигателя на празен ход; единият от хората на борда легна на палубата и протегна ръката си надолу към Хатчър. Хванаха здраво китките си и Хатчър се прехвърли на борда. Друг се надвеси от борда малко по-встрани и изтегли все още зашеметения Коуен.
Бързият катер направи широка дъга в реката, приближи се до дървения кей пред заведението на Ледърнек Джон, взе оттам Дафни и с пълна скорост се отправи надолу но течението. Когато минаха покрай потъналите в черен дим останки на шлепа, той се разлюля бясно над водата от вълнението, сякаш се бореше да се задържи над водата, малко след това се обърна на една страна и с трясък и съскане се отправи към дъното на реката.
— Е, поне едно нещо мога да кажа за теб, Кристиън — обърна се към него Дафни, — много те бива да изгаряш мостовете след себе си.
ЖО САХН
Докато се спускаха надолу по реката, над тях като огромна плащеница се спусна мракът на нощта. Коуен и Хатчър бяха съблекли от себе си мокрите си дрехи. Току-що бяха влезли в обширната — в сравнение с бамбуковата кабинка на корабчето — каюта на катера, за да се постоплят. Дафни беше останала отвън на палубата.