Тези рисковани стъпки бяха възнаградени щедро. Сега вече Фонг контролираше целия обем на хероина, с който търгуваха триадите Чию Чао, което възлизаше на 5 процента от изнасяния от Тайланд хероин. И на таен конклав, на който се бяха събрали точно в тоя момент фамилиите от Чию Чао, те го утвърдиха за сан уонг на всички фамилии.
Фонг имаше нужда от някой, който да заеме неговото място като екзекутор, някой, на когото може да има доверие. Той реши, че този някой ще бъде Били Кот.
Избран сред многобройните убийци, които служеха на Уайт Палмс, Кот беше умен, находчив, адски безмилостен и, в очите на Толи Фонг, най-добрият специалист по убийствата в света, след самия него. Кот беше само на двайсет и шест, но беше колежански възпитаник и сега беше моментът да му се даде възможност за изява.
Фонг се излегна назад върху облегалката на седалката си и започна диалог с Били Кот, който се беше навел напред към него, доближил ухо до устните му.
Трябва да навлезеш и в тази част от бизнеса, защото ти ще бъдеш новият Ред Поул.
Кот се дръпна назад изненадан, защото това беше съвсем неочаквано за него.
— Това по принцип е извън ангажиментите на един обикновен Ред Поул — каза Фонг. — Но ти ще трябва не само да налагаш със сила правилата на Общността, но също така и да контролираш търговията по тия места.
— Ясно — каза Били Кот, стараейки се да не дава израз на вълнението си. — Обещавам, че ще оправдая доверието ти.
— Трябва да опознаеш навиците и особеностите на всеки един от планинските вождове. За нас те са толкова важни, както артериите за сърцето. Те трябва да свикнат да ти се доверяват. А са толкова различни един от друг.
— Какво представлява генерал Дао?
— Генерал Дао е вожд на племето хсонг от двайсет и две годишна възраст — започна да му обяснява Фонг, — вече четиринайсет години. Всички племена в радиус триста мили оттук се страхуват от хсонг и се съобразяват с тях.
— Той да не е нещо като военен диктатор?
— Самият той не започва враждебни действия, но не се прекланя пред никого. Тук не са водили войни поне от десет години насам.
— Значи е труден тип? — запита Били Кот.
— Доста. И армията се страхува от него. Преди две години изхвърли оттук най амфое и от Банкок още не са пратили някой да го замести. Не е като някои от другите, дето все се оплакват, че федералните власти им бити изгорили част от полетата и се опитват да ти измъкнат по някой долар отгоре за всеки джой.
Приятелски ли е настроен? — запита Кот.
— Усмихва се — сви рамене Фонг, — но е много предпазлив. Важното в случая е да се отнасяш към него с уважение, никога да не го заплашваш. Една обида или заплаха, дори и неволно изпуснати, биха могли да се възприемат като враждебен акт. Неговите бинг ян ще ни изпозастрелят на момента. В най-добрия случай това ще сложи край на сделката ни. Така че бъди внимателен.
— По-добре ще е тоя път само да слушам.
— Не, прави, каквото ти подсказва интуицията. Ако направиш неволна грешка, Уайт Фен ще те предупреди. Той ще стои или ще седи между нас и Дао така, че да можем да виждаме лицето му. Ако поклати глава, спри да говориш и той ще оправи възникналия проблем.
— Колко смола произвеждат хсонг?
— Не са големи производители, но прахът им е от най-чиста проба и извършват цялата преработка сами, включително и рафинирането. Всяка година увеличават производството си. Нямам понятие какъв ще им е добивът тая година.
Под тях вече се разкри гледката на неголямото селце със стотина къщи, разположени равномерно по плодородното високопланинско плато. Отвъд него се издигаше Паудър Маунтин с оголени от жътвата макови полета по склоновете. Пилотът направи кръг с хепикоптера и се приземи край един тесен път в подножието на планината.
— Това е главното селище — извика Фонг, докато се измъкваха от бучащия вертолет. — В околността има още три или четири по-малки. А всички бинг ян на хсонг живеят в джунглата. Те са навсякъде, не ги подценявай.
— Колко бойци имат? — попита Кот.
— Нямам представа — отвърна Фонг. — Може би някъде около триста.
— Въоръжение?
— Всякакво. Автомати, картечници М-14, минохвъргачки, купища по-дребна железария. Въоръжени са до зъби.
Очакваше ги една очукана антика, представлявала някога армейски камион. Те се качиха отзад в покритата му каросерия, седнаха един срещу друг на пейките покрай канатите му и камионът заподскача нагоре по едва проходимия път към селцето, намиращо се на трийсет и пет хиляди фута над нивото на долината.