— Можем да му предложим един-два нови камиона. — каза Фонг, кимвайки към Уайт Фен. Старецът си записа тая идея в главата. Той никога не беше записвал каквото и да е на хартия.
През цялото време, докато камионът се катереше нагоре, Кот наблюдаваше двете страни на стръмния път. В короната на едно дърво забеляза моментно проблясване на слънчев лъч върху стомана, в короната на друго неестествено раздвижване.
— Техните бинг ян наистина са навсякъде — констатира той.
— Да. Същински маймуни — кимна с глава Фонг.
Когато стигнаха билото на хълма, камионът спря пред една малка колиба, приличаща на кутийка, с една врата и един прозорец. Колибката беше разположена по-встрани от останалата част от селцето. Край вратата стоеше въоръжен пазач.
— Само наблюдавай какъв е ритуалът — каза Фонг на Кот.
Тези формалности водеха началото си от времето на опиумните войни в Китай, преди почти сто и петдесет години. Фонг остави на пост Суун от другата страна на вратата и влезе в колибата с Фен и Били Кот.
Помещението беше малко, с четири рогозки разположени в центъра му, двете от тях бяха една срещу друга, а останалите две бяха опънати между тях, образувайки празен квадрат в средата на помещението. Дао стоеше прав пред една от рогозките, а зад него, в двата ъгъла на стаичката, се бяха изправили двама от бойците му. Встрани от Дао стоеше неговият фай таан — стар мъж, с насечено от бръчки лице, носещо следите на времето. Зъбите му бяха силно потъмнели от дъвчене на бетел. Фай таан беше главният майстор при рафинирането на опиумната смола на племето хсонг. В краката му лежеше малък вързоп, обвит в широки зелени листа.
Фонг пристъпи небрежно към центъра на стаята, застана пред него, събра дланите на ръцете си и направи поклон, уай, с който демонстрира уважението си към вожда на хсонг и производителя на магическия прах. На свой ред и Дао направи ответния уай, след което Фен зае мястото си срещу вожда и сложи торбичката в краката си. Кот застана зад Фонг.
Заговориха на някакъв странен диалект, който представляваше смесица от тайландски и бирмански.
— Искам да представя моя бинг ян Били Кот на генерала — каза Фонг. — Скоро той ще заеме моето място като Ред Поул на Уайт Палмс.
На лицето на Дао се появи загрижено изражение.
— Нещо лошо ли се е случило? — попита той.
— Не, не — отговори му бързо Фонг. — Аз ставам санг уон на всички Чию Чао. От тоя ден нататък Били Кот ще бъде моят език, очи и уши. Той ще говори от мое име и ще търгува честно с всички племена, които ни снабдяват с прах.
Дао изгледа за няколко секунди Кот, изучавайки правилните черти на лицето му. Погледът му беше същият като на неговия бос, твърд, с дълбоко стаена в него заплаха.
— Значи той сега се учи? — запита Дао.
— Хай — потвърди Фонг.
Дао още веднъж огледа изпитателно Кот и накрая му кимна отсечено, с усмивка.
— Хо — отвърна Дао и плясна с юмрук върху дланта на лявата си ръка в знак на одобрение. Те не си подадоха ръце, защото да докоснеш някого в Тайланд се смяташе за обида. Той седна с кръстосани крака на рогозката срещу тях. Фонг направи същото, последван от Фен, новия Ред Поул и фай таан. Едва когато бяха вече седнали, Дао се обърна към Фат:
— Как си, Фат Лом? — попита го той. Старецът кимна и се усмихна едва доловимо, после отвори торбичката си и извади оттам едно дървено сметало. Сложи го на земята пред себе си.
— Хай, хай — каза Дао, кимайки оживено. После плясна с ръце и се усмихна широко. — Така, значи време е да почваме да говорим за работата — добави той и кимна към своя фай таан, който след този знак внимателно разви обвития с листа вързоп. Пред очите им се появи лъскавият бял калъп с щемпела 999. Той вдигна белоснежния калъп с две ръце и го подаде на Уайт Фен, който го пое и го претегли на ръка — първо, поставен странично, с по-тясната му страна върху дланта, после поставен върху основата му. Той кимна отсечено, само един път, потвърждавайки, че теглото му е колкото трябва. След това стана и отиде до прозореца, вдигна калъна срещу светлината и го огледа внимателно в продължение на няколко минути, подухвайки леко върху повърхността му. Отчупи с нокът едно парченце, поднесе го към носа си и го смръкна. Изчака още минута-две, за да го усети, после отчупи още едно парченце, сложи го на езика си и го опита на вкус. Накрая се върна и положи внимателно калъна пред генерал Дао.
Обърна се към Фонг и вдигна три пръста.
— Кхуна-фаап ди ти суут. Екстра качество.
— Превъзходно, както винаги — каза Фонг. — Колко произведе тая година?
— Девет хиляди трийсет и пет джой — отговори Дао, явно горд от добива си. Фонг също беше възхитен. Почти хиляда и петстотин килограма смола, сто и петдесет килограма хероин.
— Това е с петдесет килограма повече от миналата година — каза той.
— Много добра година — отговори генералът. Предната година Фонг беше платил по деветстотин долара за килограм. Той отправи поглед към Фен, чиито пръсти премятаха насам-натам малките разноцветни топченца на сметалото. Като свърши, Фен вдигна първо два пръста, после три, после един и накрая сви пръсти в юмрук. Това беше простичък код, който беше разбираем само за Фонг и за Фен.
Без да разбира значението на тия знаци, Кот направи няколко бързи изчисления наум. „Никак не е лошо“, помисли си той. Това правеше 135 000 долара за 150 къса чист хероин.
Фонг се обърна към Кот и го запита каква според него ще бъде цената. Това беше неочакван тест. Всъщност цената беше несъществена. Като се вземеше предвид печалбата от разликата в цените за Чию Чао, те безпроблемно можеха да си позволят да платят на Дао четири или пет пъти повече от досегашната цена, без да го усетят. Но това беше бизнес, а доларът си е долар.
Кот се опита да ръзсъждава като Ред Поул. Той трябваше да прецени две неща: първо, дали въобще да вдига цената и, второ, ако я вдига, с колко да я вдигне, без да разглезва прекалено генерала. Едно повишение на цената с петдесет долара на джой нямаше да им се отрази кой знае колко. Но от друга страна, това щеше да направи приятно впечатление на планинския вожд, без да изглежда кой знгае каква отстъпка.
— По петдесет долара отгоре на джой — отвърна Кот.
По едва доловимия проблясък в очите на Фонг той разбра, че беше дал добър отговор. Фонг се обърна отново към генерала.
— Моето предложение щеше да е двайсет и пет отгоре — каза той с усмивка. — Новият Ред Поул е по-щедър от мен.
Генерал Дао беше явно удовлетворен. Фен седеше с непроницаемо изражение на лицето. Пръстите му бързо запремятаха оцветените мраморни топченца на смегапото. Накрая даде знак за резултата с нова комбинация от пръсти.
Цялата стока щеше да струва 142 500 долара, което правеше 2 850 000 бата.
— Какво ще кажеш за два милиона и осемстотин хиляди? — обърна се Фонг към вожда.
— Напълно съм удовлетворен — каза Дао и плесна отново с юмрук в дланта си. Сделката беше сключена. Фонг бръкна в черната торбичка и започна да вади бандероли с червени банкноти в батове и да ги подрежда пред Дао. Когато натрупа пред него цялата сума от два милиона и осемстотин, се изправи и направи уаи.
— Цялата сума, както се споразумяхме. Кога може мистър Кот да очаква доставката?
— Ще ви удовлетвори ли три дена, смятано от утре? — попита Дао.
— Чудесно — отвърна Фонг и също удари юмрук в дланта си. — А ако това няма да обиди генерала, бих искал да направя един подарък на хсонг — два нови камиона — в чест на новия Ред Поул.
Дао остана изненадан, но и много поласкан. Два чисто нови камиона от тая сделка!
— Много си щедър, приятелю — каза той. — Племето хсонг ще бъде много щастливо да работи с мистър Кот.
— Май — каза Фонг и се отправи към изхода. Те излязоха и тръгнаха към камиона с последвалия ги Суун.
Фонг беше доволен от избора, който беше направил с Били Кот, и потупа новия си Ред Поул по рамото.
— Държа се много добре с него — каза той насърчаващо. — Мисля, че няма да имаш никакви проблеми с тях.
— Мем гой — отвърна Били Кот и направи уай.
— Сто и петдесет килограма чист бял прах за сто и четирийсет хиляди долара и два камиона — каза самодоволно Фонг. — А колко ще ни донесе това, Уайт Фен?
Фен вече беше изчислил печалбата на базата на тазсутрешната цена на уличните продажби в Манхатън. Показа резултата с пръстовия код.
— Три милиона и седемстотин хиляди долара — произнесе Фонг сияещ. — Добра работа, за един ден.