— Кхуна-фаап ди ти суут. Екстра качество.
— Превъзходно, както винаги — каза Фонг. — Колко произведе тая година?
— Девет хиляди трийсет и пет джой — отговори Дао, явно горд от добива си. Фонг също беше възхитен. Почти хиляда и петстотин килограма смола, сто и петдесет килограма хероин.
— Това е с петдесет килограма повече от миналата година — каза той.
— Много добра година — отговори генералът. Предната година Фонг беше платил по деветстотин долара за килограм. Той отправи поглед към Фен, чиито пръсти премятаха насам-натам малките разноцветни топченца на сметалото. Като свърши, Фен вдигна първо два пръста, после три, после един и накрая сви пръсти в юмрук. Това беше простичък код, който беше разбираем само за Фонг и за Фен.
Без да разбира значението на тия знаци, Кот направи няколко бързи изчисления наум. „Никак не е лошо“, помисли си той. Това правеше 135 000 долара за 150 къса чист хероин.
Фонг се обърна към Кот и го запита каква според него ще бъде цената. Това беше неочакван тест. Всъщност цената беше несъществена. Като се вземеше предвид печалбата от разликата в цените за Чию Чао, те безпроблемно можеха да си позволят да платят на Дао четири или пет пъти повече от досегашната цена, без да го усетят. Но това беше бизнес, а доларът си е долар.
Кот се опита да ръзсъждава като Ред Поул. Той трябваше да прецени две неща: първо, дали въобще да вдига цената и, второ, ако я вдига, с колко да я вдигне, без да разглезва прекалено генерала. Едно повишение на цената с петдесет долара на джой нямаше да им се отрази кой знае колко. Но от друга страна, това щеше да направи приятно впечатление на планинския вожд, без да изглежда кой знгае каква отстъпка.
— По петдесет долара отгоре на джой — отвърна Кот.
По едва доловимия проблясък в очите на Фонг той разбра, че беше дал добър отговор. Фонг се обърна отново към генерала.
— Моето предложение щеше да е двайсет и пет отгоре — каза той с усмивка. — Новият Ред Поул е по-щедър от мен.
Генерал Дао беше явно удовлетворен. Фен седеше с непроницаемо изражение на лицето. Пръстите му бързо запремятаха оцветените мраморни топченца на смегапото. Накрая даде знак за резултата с нова комбинация от пръсти.
Цялата стока щеше да струва 142 500 долара, което правеше 2 850 000 бата.
— Какво ще кажеш за два милиона и осемстотин хиляди? — обърна се Фонг към вожда.
— Напълно съм удовлетворен — каза Дао и плесна отново с юмрук в дланта си. Сделката беше сключена. Фонг бръкна в черната торбичка и започна да вади бандероли с червени банкноти в батове и да ги подрежда пред Дао. Когато натрупа пред него цялата сума от два милиона и осемстотин, се изправи и направи уаи.
— Цялата сума, както се споразумяхме. Кога може мистър Кот да очаква доставката?
— Ще ви удовлетвори ли три дена, смятано от утре? — попита Дао.
— Чудесно — отвърна Фонг и също удари юмрук в дланта си. — А ако това няма да обиди генерала, бих искал да направя един подарък на хсонг — два нови камиона — в чест на новия Ред Поул.
Дао остана изненадан, но и много поласкан. Два чисто нови камиона от тая сделка!
— Много си щедър, приятелю — каза той. — Племето хсонг ще бъде много щастливо да работи с мистър Кот.
— Май — каза Фонг и се отправи към изхода. Те излязоха и тръгнаха към камиона с последвалия ги Суун.
Фонг беше доволен от избора, който беше направил с Били Кот, и потупа новия си Ред Поул по рамото.
— Държа се много добре с него — каза той насърчаващо. — Мисля, че няма да имаш никакви проблеми с тях.
— Мем гой — отвърна Били Кот и направи уай.
— Сто и петдесет килограма чист бял прах за сто и четирийсет хиляди долара и два камиона — каза самодоволно Фонг. — А колко ще ни донесе това, Уайт Фен?
Фен вече беше изчислил печалбата на базата на тазсутрешната цена на уличните продажби в Манхатън. Показа резултата с пръстовия код.
— Три милиона и седемстотин хиляди долара — произнесе Фонг сияещ. — Добра работа, за един ден.
Навсякъде, където живеят човешки същества, има и търговци на наркотици, готови да ги вкопчат в примката си. В хотел „Витоша“ в София, в хотел „Пик“ в Марсилия или в „Гардън Хотел“ в Амстердам сирийци, турци и ливанци се срещат с китайски, сицилиански и американски гангстери, за да търгуват с хероин, кокаин и марихуана. Това са всемогъщите босове на търговията с наркотици. Те имат разработена мрежа от плавателни маршрути от Ориента до Амстердам, Лондон и Рим, а оттам и до най-големите пристанища в Северна Америка, където хиляда килограма — 2 200 фунта — хероин струват един милиард долара, и това е цената още преди да бъде разфасован на дози за уличната търговия.