Основни партньори на американците са сицилианците, тъй като през годините след края на виетнамската война те бяха постигнали споразумение с американските гангстери за разпространяването на смъртоносния прах в повечето от големите градове на Съединените щати.
Наркобароните бяха превърнали контрабандата на наркотици в особен вид изкуство, нещо като смъртоносна игра на криеница между „мулетата“, — куриерите, които пренасяха пратките с хероин, от една страна, и митническите инспектори и агентите от службите за борба с наркотрафика, от друга. Безпощадният прах се пренасяше в кухи скъпоценни камъни, в икони и статуи, в превързочни материали и кондоми, в кукли, книги и дипломатически пратки, в корабни товари от кафе, соя и бамбук. Разтваряха праха във вода и накисваха в тоя разтвор вътрешността на куфари, картини, килими и облекло, изсушаваха ги и ги превозваха по суша и по вода до Съединените щати. Контрабандистите откарваха и заравяха праха в пустинята, докато намерят купувач, после го пренасяха през граница, като го даваха на камилите си да го погълнат, обучавайки ги сами да следват определени маршрути, за да ги използват отново за тая цел.
След всяко разкриване на мрежа и маршрути за контрабанда на наркотици се изработваше нова схема за разпространението им. На всеки конфискуван фунт други десет фунта преминаваха необезпокоявано границите.
В Банкок и Хонконг Толи Фонг и неговата организация Уайт Палмс бяха създали най-безчовечните и ужасяващи техники за контрабандно пренасяне. Сега вече беше настъпил моментът да се извърши най-решителната крачка за атакуването на пазарите в Съединените щати. Те бяха събрали почти три тона 99.9 процента чист хероин Чайна Уайт, укрити на различни места в Банкок и готови за масирано транпортиране към Америка.
Предвижданията, които беше направил преди двайсет и три години бащата на Толи Фонг, бяха на път да се сбъднат. Изминалите години бяха добри за тях. И Толи Фонг имаше превъзходен план. Планът беше одобрен от стария сан уонг.
Толи Фонг беше избран да оглави триадите Чию Чао, за да поведе война с техните заклети врагове — Ла Коза Ностра, Мафията.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Ърп излезе от сервизното помещение на Суийтс Уилки, премина през голямото помещение на бара „Лонгхорн“, изкачи двете стъпала и премина през завесата от стъклени мъниста в малкото помещение, наричано „Дупка в стената“. Достопочтения седеше в мекото си кресло, което, с внушителното присъствие на човека в него, приличаше на трон. Както обикновено той четеше. Единственото осветление идваше от лампата с ресничестия абажур до него В това помещение нямаше други хора и лампите над масата за покер и тая за билярд бяха изгасени. Ърп придърпа един стол и седна до него.
— Малко си закъснял, а?
— Увлече ме книгата — отвърна Достопочтения, без да вдигне поглед.
— Току-що ми се обади моят човек в Хонконг.
— Хм — хм — покашля се Достопочтения, продължавайки да чете.
— Един мъж на име Хатчър пристига утре със сутрешния самолет. Хатчър е убиец. Работи за Слоун.
— Може да е някакво съвпадение.
— Едва ли. Първо Слоун пристигна. Сега и Хатчър идва след него. Не, той не идва току-така.
— И опасен ли е тоя Хатчър?
— Съсипал е половината Хонконг за последните двайсет и четири часа. Тоя тип е по-опасен от чума.
— Би ли искал един съвет?
— За това идвам при теб, както винаги.
Достопочтения потопи пръст в чашата с виното си, прелисти страницата на книгата си и си облпиза пръста.
— Уреди нещата така, че той да дойде тук — каза той. — Провери го отблизо, тук, на наша територия.
— Това не е ли малко опасно? — попита Ърп. — Сами да си вкараме вълка в кошарата?
— Ако е толкова опасен, както ти казваш, и идва тук за да унищожи Тай Хорс, трябва да е и доста хитър. И бездруго ще стигне дотук, рано или късно.
Достопочтения вдигна поглед и по устните му пробяга нещо като усмивка.
— Както казват тайландците, „Много по-песно е да убиеш дружелюбно настроен тигър, отколкото бясно куче“
КРЪНГ ТЕП
Хатчър излезе от дрямката си едва когато неговият „Боинг 747“ прелиташе над града и направи рязък завой, за да подходи към пистата, при което стюардесата съобщи, че наближават летището Дон Муанг. Все още полузадрямал, Хатчър възстанови в съзнанието си спомена за Банкок като град на покрити със злато и сребро храмове, островърхи кули и сферични куполи, на изящни, красиви жени, нежни като китайски порцелан, облечени в искряща коприна.
Той дръпна завеската на илюминатора и пред очите му се разкри гледка, подобна на изящен китайски акварел. Дори в сивотата на ранното утро, когато първите лъчи на слънцето едва проблясваха на хоризонта, Банкок изглеждаше като проблясващ диамант върху дланта на Буда, а реката Чао Фрайа Ривър се простираше като безкрайна линия на живота от показалеца до основата на тази длан. Стотици златни кубета и островърхи кули се издигаха над леката утринна мъгла, като устремени към слънцето цветя. Именно тия свещени храмове и мрежата от канали, обхванала целия град, даваха неповторимия облик, духа на Банкок. Няколко столетия назад в Банкок не е имало улици, негови улици са били няколкото десетки канала, наречени клонг, с отрупани в цветя и дървета брегове. Прогресът на цивилизацията беше променил всичко това. Няколко по-големи водни артерии все още обслужваха комуникациите на града, а останалите бяха засипани, за да се превърнат в булеварди и широки улици. Но цветята бяха останали и улиците, както и тротоарите около тях, бяха потънали в зеленина, цветя, пищни тропически храсти и палми. И през разреждащата се утринна мараня Хатчър за миг успя да зърне плуващите по някои от каналите дълги, тесни ханг яо, натоварени с пресни пподове, цветя и стоки, насочили се надолу към речните пазари по бреговете на голямата река.