— Майоре — започна Хатчър с възможно най-искрения си тон, — казвам се Хатчър. Искам да ви кажа, че ценя изключително времето, което ми отделяте.
Нги с мъка се удържа усмивката му да не се превърне в подигравателна гримаса.
— Удоволствието е мое, полковник — каза той сериозно. — Направо съм смутей от мисълта, че е възможно такива неща да се случат тук. Все си мислех, че Банкок е по-цивилизовано място.
„Ах, помисли си Хатчър, той явно също се притеснява какъв тон да избере.“
— Случват се такива неща — каза Хатчър. — Смятате ли, че мотивът е бил грабеж?
„А-ха, пуска въдицата, помисли си Нги. Прави се на хитър. Е, няма да му навреди, ако го поразмотая малко.“
— Не — отвърна Нги. — Нищо не му е взето. Изглежда се е намесил в някакъв побой и за негово нещастие е бил убит. Има свидетели, които са видели цялото произшествие.
„Тоя е хитро ченге, помисли си Хатчър. Щом има свидетели, значи той ги е проучил добре, няма защо да проявявам излишен интерес в тая насока. Това ще му даде шанс да поеме инициативата.“ Хатчър реши да води играта в същия дух и по-нататък.
— Това е съвсем в стила на Уинди — такъв му беше прякорът, Уинди — та както и да е, той си беше такъв, винаги готов да помогне на човек, изпаднал в беда.
Нги кимна, все още усмихнат.
— Разбирам — каза той. „Тоя, изглежда, се опитва да ме набута в задънена улица, помисли си тайландският полицай, убийство при случаен инцидент. Не му ли беше ясно, че Нги знае, че Портър е бил офицер от разузнаването? Офицерите от разузнаването обикновено не ги убиваха случайно.“
— Ирония на съдбата, не мислите ли — продължи Хатчър, — офицер от разузнаването да бъде убит по такъв начин. Той… заслужаваше… не знам, но може би някаква… по-екзотична смърт.
„Хитро, помисли си Нги. Значи няма да си играем на криеница по повод същността на работата на Портър. Тоя поставя въпрос и след това сам отговаря. Каква игра ми играе сега?“
— Е, засега работим по всички възможни хипотези — каза Нги. — Просто най-преките впечатления от свидетелските показания ни карат да мислим, че може би е загинал като нещастен добър самарянин.
„Дали не е дошъл при нас, защото знае нещо, което ние не знаем, запита се Нги. Може би Портър е участвал в някаква съмнителна специална операция и Хатчър е дошъл тук да разбере какво знаем ние по тоя въпрос.“
Нги реши да пусне въдицата още по-надълбоко.
— Дали той не е… ъ-ъ… замесен в нещо, което би могло да има отношение към случая? — попита той.
Хатчър поклати глава отрицателно. „Добре, помисли си той, тайландецът не знае нищо. Само се опитва да опипа почвата.“
— Не, всъщност неговите задачи бяха ограничени до гарантиране сигурността на посолството. Той беше изтеглен от активна оперативна дейност. На Уинди му предстоеше скорошно пенсиониране. На тая му длъжност се гледа като на един естествен начин за постепенно излизане от системата.
„Дали трябва да му вярвам, помисли си Нги. Ако това, което казва, е истина, то доста вероятно е случаят «Портър» да се окаже случайно спречкване, завършило със смъртен случай. При тази ситуация случаят можеше да завърши без цяла дузина арести, към които шефовете му проявяваха постоянен апетит, стараейки се да поддържат репутацията си.“
— Е, бъдете сигурен, че ние правим всичко, което е по силите ни, за да намерим убийците. Имаме пълни описания и на двамата, както и на мъжа от другата лодка.
— Друга лодка?
„Хм, той явно не е губил много време да проучва случая, помисли си Нги. Дори и вестниците писаха, че е имало и един мъж на съседната лодка. Ще му пусна още малко по-странична информация за случая. Ще видим как ще реагира.“
— Тоя, който изглежда, е трябвало да бъде жертвата — каза Нги. — Той скочил в реката, когато започнал побоят. Доста е вероятно това да е било бой между улични бандити, на който случайно се е натъкнал вашият майор Портър. В тая история е била замесена и някаква проститутка, но няма дори и основания за подозрение, че майорът я е познавал. Уверявам ви, че ние дори и не допускаме възможността за някаква връзка между тях.
— Слава Богу, благодаря ви поне за това. Обратното би могло да травматизира в още по-голяма степен съпругата му.
„Може би ще може да ми помогне някак във връзка с бележката,“ помисли си Нги. Той се пресегна към папката и извади от нея един лист на редове с размери десет на петнайсет сантиметра, откъснат явно от бележник със спирала. Листът се беше втвърдил като след намокряне, избелял и мастилото по него беше зацапано.