— Намерихме това — показа му листа Нги. — Но дори и експертите ни по ръкописни почерци не можаха да дешифрират какво е написано на него.
Хатчър взе листа, погледна го отблизо, после го обърна и го огледа отзад. Това беше страница от дневника на Портър със записките от деня на смъртта му.
Той хвърли листа обратно върху бюрото на Нги, стараейки се да не изглежда прекалено заинтригуван.
— Може да е списък за покупките му от бакалницата — каза Хатчър и се захили.
— Може — каза Нги и се усмихна също така пресилено.
— Може да взема това да го покажа на някои от неговите колеги. Възможно е да открия нещо, което да ви бъде от помощ.
Нги беше обхванат отново от обичайната си подозрителност. Но след това реши, че страховете му са неоснователни. Изглежда, тоя Хатчър нямаше особен интерес към случая, освен доколкото трябваше официално да докладва, че е направил проверка по него. Явно не правеше опити да му се меси в работата. Нги реши, че един-два компромиса няма чак толкова да накърнят достойнството му.
— Мисля, че няма проблем в това отношение — отвърна Нги с усмивка.
„Окей, помисли си Хатчър, ледът се пропука.“
— Добре — каза той. — Е, знам, че времето ви е ценно. Всъщност дошъл съм тук, за да осигуря връщането на тленните останки на покойника в родината с подобаващото уважение. Ще ви помоля да направите нещо, за да уведомите семейството, че полицията работи по случая. Нали знаете как се чувстват хората в такива случаи, чак на другия край на света са…
Нги закима оживено с глава. „Защо да не го поуспокоя, помисли си той, и да се отърва веднъж завинаги от него.“
— Може би — каза Нги — в тоя смисъл ще бъде някакво облекчение за семейството му, ако им занесете копие от доклада за настоящия етап на разследването. Просто за да знаят, че правим всичко, което е по силите ни.
Хатчър едва успя да прикрие радостта си. Точка, гейм, сет, мач.
— Чудесна идея, майоре. Сигурен съм, че това значително ще ги успокои.
„Тоя беше безобиден,“ помисли си Нги, след като Хатчър си тръгна. Явно американците не изпитваха съмнения относно методите му за водене на следствието.
Сай и Хатчър се върнаха в хотела, където Хатчър нае тъмносин шевролет с две врати. След това се качи в стаята си и си поръча бутилка уиски „Джек Даниъл“ и каничка тайландски чай. Пусна климатичната инсталация, включи вентилатора на тавана и си съблече ризата. После си наля чаша чай, подслади го обилно с уиски и седна на камъшитеното канапе с всички документи по случая.
Полицейският доклад беше кратък и постен и от него той не научи почти нищо ново. Според показанията на свидетелите някакъв мъж си бил уредил сеанс с проститутка на име Сукхаи, която работела на Падунг Клонг близо до пазара „Ню Роуд“. След като влезли в колибката на нейната лодка, към лодката в съседство с тяхната се приближило едно хангяо и двама мъже се прехвърлили в нея. Американецът, Уинди Портър, по всяка вероятност се притекъл на помощ на проститутката и бил намушкан с нож от единия от нападателите. Той паднал в реката и тялото му по-късно било извадено от хората, живеещи на околните лодки. Мъжът, който бил със Сукхаи, скочил в реката и изчезнал. Убийците избягали със същото хангяо, което по-късно било открито със собственика му на борда, който бил убит с нож. Резултатите от аутопсията показват, че двете рани от намушкванията, едната в долната задна част на гръдния кош, другата — точно в основата на шията, са нанесени с нож с тънко острие, което при втория удар е проникнало седем инча надолу и е пронизало сърцето.
„Възможно е и да е съвпадение това, помисли си Хатчър, че убийците са използвали безпощадния удар с нож, който е специалитет на триадите Чию Чао.“
Полицейските служители, изготвили доклада, допускаха, че двамата нападатели по всяка вероятност са имали намерение да ограбят проститутката и нейния клиент, а Портър за нещастие се е намесил, за да им попречи. Дадените описания бяха доста неясни. Единият от убийците беше описан като „китаец с белег от нож на едната буза и със злобен поглед“.
Полицията не беше успяла да издири клиента на проститутката, който беше скочил в реката и заплувал навътре, за да спаси живота си. Сукхаи им беше дала едно съвсем незадоволително описание на външния му вид — пет фута и шест инча, 150 фунта, кафяви очи, черна коса, тясно лице. Името му не знаела. Според доклада убийците не й казали нищо.
Дали това е бил Уол Пот? Ако наистина е бил той, защо тогава Портър се е намесил в тоя побой с двамата нападатели, които явно са търсели бившия виетнамски лагерен комендант? Може да е било просто от чувство за справедливост. Но по-вероятно Портър си е давал сметка, че ако изгубят Уол Пот, губят и Коуди. И се е опитал да го спаси.