Старецът засмука за последен път лулата, докато я разпалваше и я подаде на Слоун, който на свой ред пое дълбоко от дима; усети го как припарва на гърлото му и изпълва дробовете му. Почти на момента забрави и Хатчър, и бригадата. Изостави мислите за миналото и почти веднага изпадна в душевна еуфория, мислите му го отнесоха в друго време и на друго място, грижите и проблемите изчезнаха от съзнанието му. Той затвори очи и видя пред себе си зелени поля, галени от полъха на вятъра. Не можа да чуе как някой влезе в сепарето, не чу и проскърцването на съседния нар.
— Видя ли се с Хатчър? — понита го някакъв глас. Слоун отговори, без да отваря очи.
— Да.
— И?
— Затяга примката. Казвам ви, той ще го намери. Това е само въпрос на време.
— Стигнал ли е до Уол Пот?
— Не.
— Знае ли кой е всъщност Уол Пот?
— Не е казвал.
— А Тай Хорс?
Слоун се беше уморил да говори, беше се уморил да мисли. Беше стигнал до прага на Царството на мечтите и тъкмо когато влизаше там, отговори унесено:
— Не е споменавал за Тай Хорс. Не е споменавал за Уол Пот. Не е споменавал за гривни, дрънкулки и мъниста, или за лунна светлина и рози. Славеи по „Бъркли скуеър“. Гълъби по статуи и лъскави жълти панделки. Не е споменавал за нищо такова. Вижте, Хатчър ще намери Коуди. Стъпил е на нещо, това мога да кажа. Познавам го така добре, както себе си. Той е най-добрият.
СРЕЩА В ПАРИЖ
Исмала Хадиф, наричан в Интерпол и ЦРУ с кодовото наименование Хиената, беше може би най-усилено издирваният терорист в света. Той беше идентифициран със сигурност от ЦРУ като извършител на бомбените атентати на летищата във Виена и Рим, при които бяха загинали общо шейсет и седем души, повечето жени и деца, между които бяха и осемнайсет американски деца, тръгнали на летни ваканционни екскурзии, всичките под шестнайсет години. Беше също така и главният заподозрян във връзка с бомбения атентат в една берлинска дискотека, при който загинаха тринайсет човека, девет от които жени, и се смяташе, че също той е убиецът на жената на американския посланик в Тунис, при неуспешен опит за покушение срещу самия посланик. Извършените от него терористични актове и убийства бяха документирани от четири години насам и въпреки това той се движеше из свободния свят волно като птичка. Беше безочлив и дързък специалист както в областта си, така и по отношение на дегизировката.
Сред експертите по тероризма Хиената беше най-силно мразеният престъпник, макар те да имаха доста голям избор в това отношение. Изключително умел и изобретателен, при това сляп фанатик, Хиената беше преминал през различни тренировъчни лагери в Либия и понастоящем живееше в Техеран. Беше напуснал дома си преди една седмица и агенти на специалните служби го бяха проследили до Кайро, където обаче бяха изгубили дирите му.
Но един друг преследвач не беше.
Спокойно и незабележимо Хиената беше проследен по един доста зигзагообразен маршрут, който завърши в Париж, където той се появи с фалшив турски паспорт, кредитни карти и други документи на търговски представител на някаква компания от Анкара за производство на цигари. Хиената, който говореше свободно няколко езика, включително и турски, беше избръснал брадата си и боядисал косата си сива, създавайки си външност, правеща го с двайсет години по-стар. Контактни лещи бяха променили очите му от тъмнокафяви в сини. Вътрешни подложки във високите му обувки добавяха още два инча към нормалната му височина от пет фута и осем инча. Беше отседнал в един голям, луксозен хотел в централната част на града, който щеше да представлява изходен пункт за обичайните процедури по подготовката и изпълнението на сегашната му операция.
Негова цел този път беше генерал Карл Шустих, изтъкнат американски военен специалист, който същевременно беше експерт в областта на мерките за сигурност. Шустих беше разработил мероприятия и мерки за си, гурност, ощетили плановете на Хиената в два случая, по които той беше работил напоследък. Но самият Шустих не спазваше собствените си мерки за сигурност. Като човек, държащ на навиците си, той се придържаше към един твърде еднообразен дневен режим — автомобил ът му минаваше да го вземе но едно и също време, возеха го по едни и същи улици към офиса му и го връщаха отново по тях. Отпред и зад автомобила му се, движеха по една кола за охрана, но това едва ли бяха сериозни мерки за сигурност. Шустих беше станал прекалено спокоен и самодоволен след четирите месеца, прекарани в Париж. Той беше игнорирал възможността за терористичен атентат спрямо себе си.