За Хиената той беше идеалната мишена. Личен приятел на американския президент, човек, за когото се говореше, че скоро ще става член на Обединения комитет на началник-щабовете, той беше при това и съвсем лесна мишена. Една бомба, достатъчно мощна, за да разруши всички сгради в радиус от сто метра наоколо, щеше да бъде поставена в градската канализационна мрежа по маршрута на Шустих на път за офиса му. Хиенада щеше да я задейства от около двеста метра с дистанционно радпоустройство в момента, в който колата на Шустих минава над шахтата. Експлозията щеше да разруши всички сгради намиращи се в непосредствена близост, а колата на генерала щеше да се разлети едва ли не на съставните си атоми.
Преди два дена Хиената беше разучил канализационната мрежа в избрания участък, беше набелязал точното място, където да замаскира бомбата между разклатените, зацапани с тиня тухли, с които бяха иззидани стените на канала. Дори и оглед на канала в последната минута преди операцията нямаше да може да установи наличието на експлозива.
Хиената беше доволен от подготовката, която беше извършил. Щеше да постави бомбата тази нощ и да осъществи операцията на следващата сутрин. Касетата, в която той поемаше отговорността за атентата, беше вече подготвена и щеше да бъде изпратена на по-големите радиостанции десет минути след операцията. Хиената се връщаше обратно към изхода през широкия тунел на канализацията, а край него бучеше потокът на отходните води на голям Париж. Омразата мотивираше Хиената; убийството му носеше вътрешно удовлетворение. Скоро след като генералът умреше, същата участ щеше да сполети и двамата му сина. Пътят към рая за него минаваше през река от кръвта на представителите на западната цивилизация.
Той не забеляза брадатия мъж в едно от разклоненията на тунела зад себе си. Хиената беше опитен и предпазлив, но явно неговият преследвач беше още по-добър.
По-рано през деня, същият този брадат мъж беше влязъл в посолството на Западна Германия, облечен в работен комбинезон, със сандъче с електричарски принадлежности в ръка и с фалшиви документи, които го представяха като електротехник. От охраната го накараха да отвори сандъчето и той отвори горния капак и разгъващите се чекмедженца достатъчно встрани и нагоре, за да не могат двамата от охраната да зърнат под гях. Махнаха му с ръка да влезе. Озовал се вече вътре, брадатият мъж нямаше повече проблеми — познаваше всеки инч от разположението на помещенията в сградата. Беше изучавал плановете й дни наред. Отиде направо до малкото складче с инструменти и принадлежности по поддръжката на първия етаж, измъкна оттам една сгъваема алуминиева стълба, излезе отново в коридора и тръгна към залата за приеми. Влезе в голямото помещение и го огледа подробно. То представляваше огромна зала с висок таван на трийсет фута от пода. Величествен кристален полилей със стотици малки капковидни кристални орнаменти, ограждащи огледалните рефлектори около лампите, хвърляше искряща бяла светлина в цялата зала. Навсякъде из залата се суетяха хора от персонала, заети с подготовката на приема, който щеше да се състои същата вечер. В тази суматоха никой не обърна внимание на брадатия мъж. Няколко минути той постоя така, изучавайки вътрешността на залата, като обърна специално внимание на полилея, после излезе.
Сега брадатият седеше в ресторанта в мецанина на хотела и чакаше завръщането на Хиената. Като го видя пред входа на ресторанта, той стана и отиде бързо до асансьора, изкачи, до четвъртия етаж, извървя по стълбите още един етаж нагоре и изчака на площадката, докато не чу да се отваря вратата на асансьора на същия етаж. Открехна леко вратата към коридора на етажа и видя как Хиената премина край него, изчака го докато извади ключа за стаята си, тогава влезе през вратата и закрачи по коридора към спрелия пред вратата мъж.
Терористът се обърна сепнато, но после се успокои. Минаващият по коридора човек беше прегърбен старец, някъде около шейсетте. Имаше посивяла брада и бяла коса. Брадатият се усмихна и Хиената кимна любезно, преди да отвори вратата. Брадатият направи енергично и безшумно три скока и му нанесе силен, рязък саблен удар в основата на черепа. Краката на Хиената се подгънаха. Още преди коленете му да докоснат пода, той беше изпаднал в безсъзнание. Брадатият го сграбчи отзад за яката, за да го задържи, блъсна го в стаята и затвори вратата зад себе си. Хвърли Хиената на леглото, сложи си чифт тънки гумени ръкавици, разсъблече жертвата си, запуши му устата и го завърза гол на един от столовете. После закачи табелката с надписа „DO NOT DISTURB“ от външната страна на вратата, включи телевизора и увеличи звука му, придърпа друг стол и седна срещу Хиената. Около китката на терориста имаше закопчана тясна кожена каишка с прикрепен към нея ключ. Брадатият бръкна в ръкава си и измъкна оттам тънка кама. Сряза кожената каишка и взе ключа.