След това удари два-три шамара на Хиената. Арабинът попримига, после отвори очи и докато се опитваше да фокусира погледа си, в очите му се появи неприкрит ужас. Опита се да каже нещо, но превръзката около устата му беше толкова силно стегната, че направо разрязваше ъгълчетата на устата му като я отваряше.
Брадатият вдигна пръст на устните си.
— Ш-шт — изсъска той.
След това се присегна и сграбчи лицето на Хиената с една ръка. Хватката му беше като менгеме. Хиената не можеше да помръдне глава — пръстите на брадатия стигаха от едното до другото ухо. Другата му ръка се вдигна пред очите на Хиената. В нея имаше тънка кама с наточено до блясък острие. Острието беше седем-осем инча дълго. Той допря върха му точно в основата на лявото око на Хиената и го натисна леко, докато върху кожата се появи малка капчица кръв. Клепачите на Хиената затрептяха от ужас. Брадатият буквално можеше да помирише обзелия жертвата страх.
— Къде е бомбата? — прошепна брадатият на перфектен арабски. Пусна лицето на Хиената и разлюля пред очите му ключето. — Къде е куфарчето, което се отваря с тоя ключ?
Хиената заклати неистово глава, отказвайки да говори. Брадатият сграбчи отново пицето му и го стисна още по-сипно.
— Питам те още веднъж и после ще се простиш с лявото си око. Все ще го намеря накрая. Можеш да ми спестиш на мене времето, а на себе си мъките.
Хиената пак поклати отрицателно гпава.
Брадатият натисна острието на ножа навътре, завъртя го и с касапска сръчност пукна лявото око на жертвата си.
Неистовият вой на Хиената беше заглушен от превръзката около устата му. Брадатият вдигна едно огледалце пред изцъкленото от ужас дясно око на Хиената и арабинът се взря неистово в кървящата дупка от другата страна на лицето си.
Кръвта запулсира бясно в главата на Хиената. Той усети болезнено гадене в стомаха и стаята пред него също запулсира с ритъма на сърцето му. Брадатият развъртя капачето на върха на дръжката на камата му и измъкна отвътре едно кръгло продълговато точило. После започна да точи острието на камата си, обръщайки особено внимание на върха й. Острието прозвънваше във въздуха като камбанка, докато той го движеше с отсечени движения напред-назад но точилото.
„Дапи ще ми пререже гърлото, чудеше се Хиената. Мили Боже, какъв е тоя? Дали ще умра, без дори да разбера кой е убиецът ми?“
Брадатият отново обърна поглед към него, все още леко усмихнат, и му прошепна нежно:
— Няма да можеш да оставиш в потомство от детеубийци.
Той напъха коленете си между коленете на Хиената и ги разтвори встрани. После притисна ножа към чатала на Хиената. Върхът на острието опря точно върху пениса на арабина.
— Бомбата? — прошепна въпросително брадатият в ухото на Хиената. В същия момент завъртя острието на камата така, че то се заби в плътта на терориста. Здравото око на Хиената се затвори от болка.
— По-бързо — прошепна брадатият — Нямам нито време, нито търпение Казваш ми и аз ти прерязвам гърлото — почти няма да усетиш и ще умреш веднага. Иначе ще умреш по унизителен начин. Хиената ще отиде в рая като евнух.
Хиената преглътна мъчително. Пот се лееше на реки по лицето и по гърдите му. Здравото му око трептеше от непоносима болка. Усещаше как острието на камата се врязва в символа на неговата мъжественост. Тогава отвори здравото си око и посочи с него към леглото.
Брадатият стана и отметна дюшека встрани. Малкото черно куфарче беше натъпкано между дюшека и пружината. Той взе ключето, което преди това беше при вързано към китката на Хиената, и отключи куфарчето.
Пред очите му се появи голямата внушителна бомба. Пластичен експлозив, и то в изобилие, достатъчно за да събори дори и Айфеловата кула. В куфарчето имаше и два вида взривни устройства — дистанционно радиоуправляемо и часовников механизъм. Брадатият се обърна пак към Хиената и се усмихна.
— Аз държа на думата си — каза тихо той. Стисна с ръка косата на тила му и отметна главата му назад.
Адамовата ябълка на Хиената щръкна като коркова плувка над водата. С един замах брадатият преряза гърлото му чак до сънните артерии.
После затвори куфарчето, заметна дюшека на мястото му, развърза въжетата, с които беше вързан Хиената, и той се свлече на пода. Извади внимателно бомбата от куфарчето, като остави вътре дистанционното взривно устройство. После хвърли плановете на сградата на Посолството на Западна Германия на леглото, открехна входната врата и огледа предпазливо коридора. Беше празен.