Остави табелката с надписа „DO NOT DISTURB“ на вратата, слезе пеша по стълбите до своята стая на долния етаж и влезе вътре. Беше приготвил багажа си. Стаята беше предварително наета по телефона на името на някаква несъществуваща фирма с адрес в Женева. На излизане от хотела той носеше само малко дипломатическо куфарче и черното сандъче за инструменти. Оттам отиде с такси право на летището, остави куфарчето си в наето шкафче за багаж, после отиде в мъжката тоалетна, извади от сандъчето работен комбинезон и го облече. След това взе друго такси до западногерманското посолство.
Там той показа на охраната фалшивите документи, според които беше електротехник, отвори куфарчето си и разтегли подвижните сгъваемите рафтчета вътре така, че да се виждат само инструментите в тях. Пазачът му махна. Влезе през страничния вход, отиде направо в складчето с инвентара по поддръжката, взе оттам сгъваемата стълба, отнесе я бързо в гъмжащата от помощен персонал зала за приеми и я разпъна точно в центъра на помещението. Един немец със строго изражение се приближи до брадатия мъж тъкмо когато той се качваше по стълбата към огромния полилей над нея. Брадатият извади от сандъчето си една електрическа крушка и посочи нагоре към полилея, при което немецът само сви рамене и отмина.
Брадатият сви сгъваемите чекмедженца както беше отворено сандъчето, бръкна под тях и измъкна оттам бомбата, която беше закрепена от долната страна на чекмедженцата с гумени вендузи. После внимателно я закрепи по същия начин за тръбата, на която висеше огромното кристално осветително тяло. Накрая нагласи таймера на часовниковия механизъм на 18:30 часа.
Пет минути по-късно той беше вече върнал стълбата на мястото й и излезе от посолството. Извървя неколкостотин метра, спря едно такси и отиде отново на аерогарата. Там си взе куфарчето от наетото шкафче и остави в него сандъчето с инструментите. След това отиде в мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките и отвори куфарчето си. В него имаше малък несесер с комплект за гримиране и огледалце. Той си свали перуката, брадата и грима, съблече работния комбинезон и го натъпка в една кафява найлонова торба заедно с дегизировкага си. Облече си една бяла риза, която извади също от куфарчето, сложи си синя връзка и спортно сако и затвори куфарчето. Като излезе от кабинката, хвърли найлоновата торбичка с дегизировката си в коша за отпадъци.
Американският посланик беше висок мъж с тъмен слънчев загар на кожата, който макар да наближаваше шейсетте, беше в превъзходна форма и изглеждаше на четирийсет и пет. Едно от ценните му качества беше, че можеше да бъде много настойчив и убедителен. Тая вечер му предстоеше да посети един изключително важен прием, на който, в делови разговори, трябваше да направи решителната стъпка, за да убеди представителите на няколко европейски страни, че тероризмът вече взима епидемични размери. Всъщност вече беше време да се обяви решителна война на тероризма, макар и да знаеше, че някои от страните досега не бяха пострадали от терористични атентати и гледаха неохотно на тази идея, боейки се да не предизвикат гнева на арабските масови убийци чрез предприемането на открити враждебни действия срещу тях.
В шест часа и пет минути, докато се подготвяше, той чу позвъняване по червения телефон, което означаваше нещо спешно. Така се и оказа — съобщиха му, че има сериозни основания да се смята, че изключително опасен либийски терорист, известен под кодовото име Хиената, в момента се намира в Париж. Това беше поверителна информация, но от изключително значение беше да се засили охраната, като от тяхна страна извънредни мерки за сигурност се взимали още в настоящия момент. Телефонният разговор продължи десет минути, докато помощник-секретарят на Държавния департамент обясняваше в отегчителни подробности какво предстояло да бъде извършено.
Чуйте ме — прекъсна го нетърпеливо посланикът, закъснявам за много важен прием. Не може ли да обсъдим тоя въпрос рано утре сутринта?
Помощник-секретарят се смути, измънка някакво извинение и затвори телефона.
— Господи, тия досадни мижитурки от Държавния департамент са способни да ме извадят от нерви — оппака се той на жена си. — Сега заради тоя ще закъснеем.
— Я настъпи газта, Джофри — каза той на шофьора си, като се качиха в лимузината. — Закъсняваме.