— Казах на полицията всичко — повтори тя упорито.
— Мисля, че той може да си е забравил панталоните…
Тя заклати подплашено глава.
— Май, май. Нямаше портфейл.
— Не съм казвал нищо за портфейл — успокои я с мек глас Хатчър.
Момичето беше започнало да изпада в паника. Погледна над рамото на Хатчър към таиландеца на другата лодка.
— Виж какво, аз не съм от полицията, аз съм американец — обясни й отново Хатчър. — Искам само документите му за самоличност, които са били в портфейла. Не ме интересува нищо друго, можеш да си задържиш парите и всичко друго ценно. Искам само документите, разбираш ли?
Тя отново погледна над рамото му. Той се обърна. Тайландецът беше застанал До носа на тяхната лодка, но все още не се беше прехвърлил на борда при тях. Той носеше тъмночервени пакома, разновидност на мъжки саронг-панталони и бяла памучна риза с навити ръкави. Над китката на дясната си ръка имаше голяма татуировка на орхидея с увита около нея змия. За момент се усмихна на Хатчър, после погледна момичето.
— Какво иска тоя? — попита той Сукхаи на тайландски.
— Предлагам й петдесет американски долара — намеси се Хатчър — за документите за самоличност в портфейла, който е останал при нея оная нощ. Повече никакви въпроси. Забравям, че изобщо съм идвал тук. Никаква полиция. Това е личен въпрос. Искам само документите.
Тайландецът се прехвърли на борда при тях и се приближи до Хатчър. Той беше два-три инча по-нисък, но тялото му беше много мускулесто, с изпъкнали по бицепсите вени. Гледа изучаващо лицето на Хатчър близо цяла минута с воднистите си очи. Зад него Сай се прехвърли на борда на другата лодка, отпъждайки с ръце проститутките и амбулантните търговци, които го бяха наобиколили.
Татуираният тайландец наведе очи и попита:
— Твой портфейл?
Хатчър поклати отрицателно глава.
— Май.
— На твой приятел паспорт?
Хатчър не искаше да лъже. Отново поклати глава.
— Хм — каза тайландецът. Направи крачка встрани от Хатчър и прошепна нещо на младата проститутка. Тя го погледна за момент и кимна.
— Колко? — попита я той.
— Десет хиляди бата — прошепна тя.
„Петстотин долара, помисли си Хатчър, а момичето сигурно поспестява една-две стотачки. Добре се е представил Уол Пот.“
— Защо си скрила това от полицията? — прошепна тайландецът.
— Помислих си, че той може да се върне — излъга тя.
— Тогава дай ми го и аз ще се оправям с тоя фаранг — нареди й той.
Споменаването на чужденеца не беше съпроводено с пренебрежителен тон или гримаса, при това той беше абсолютно спокоен, сякаш с Хатчър бяха стари приятели. Ако това, че неговата проститутка беше задигнала портфейла, изобщо го безпокоеше, то той поне не го показваше. Предложи на Хатчър да влязат в колибката, за да не ги виждат другите от реката. Обезпокоен, Сай се приближи още повече до тяхната лодка.
Сукхаи отиде до един сандък, който държеше вътре, извади оттам портфейл от змийска кожа и го подаде на тайландеца. Той го отвори, измъкна отвътре цяла шепа червени батове и натъпка банкнотите в джоба си.
— Съжалявам — прошепна разкайващо тя. Той сви рамене и й каза небрежно:
— Май пен рай — след което й направи знак с ръка да излезе. После продължи да рови из портфейла и извади от едно от отделенията му малък златен амулет. Последният се присъедини към парите в джоба му. Тогава вдигна отново поглед към Хатчър.
— Шейсет американски долара — каза той. Усмивката му се разтегли още повече. Хатчър беше забравил, че в Тайланд първата предложена цена никога не беше последната.
— Кхит уаа фаенг пай — отвърна Хатчър, както беше нормално при такива преговори. Предложението му беше за петдесет и пет.
Тайландецът добави още малко зъби в усмивката си и вдигна рамене.
— Петдесет и седем, ако е това, което те интересува — каза той с широка усмивка, пълна със счупени зъби и подаде портфейла на Хатчър да провери съдържанието му.
Хатчър го прегледа набързо.
— Добре — каза той и подаде на тайландеца петдесет и седем долара. — Кхопкуи. Сауат-дии.
— Сега, да те питам още нещо — каза Хатчър на момичето като излезе на палубата и й показа една двайсетдоларова банкнота. — Още двайсет американски, ако ми кажеш какво ти каза мъжът с ножа.
— Нищо не ми е казвал! — извика тя веднага.
Но тайландецът вече беше видял двайсетачката. Първо погледна банкнотата, после се загледа в реката за няколко секунди.
— Кажи му!
— Но те казаха…
— Кажи му!
Момичето беше направо обезумяло от ужас.
— Казаха, че ще ми нарежат лицето, докато заприличам на бабичка — прошепна тя без дъх, загледана в пода.